Нашият век

              Фьодор Тютчев   Днес не плътта, духът се разврати. Човекът тъй отчаяно тъгува… Сред мрак към светлината се стреми, но зърне ли я – с ропот се бунтува.   В неверие опален, изсушен, непоносимото готов да носи, съзнава свойта гибел, ден след ден за вяра жаден – вярата не проси.   Не ще

» Read more

ПРИЗОРИ

Светлее, близо е зората и през лъчите на всемира Самата Божия Любов листенце всякое намира.   Съгрява го, просветва лято и цветовете се преливат, и мигом нощният сумрак разтваря се от светлината.   Игра на перли почват пак пробудените стъбълца – каква неземна красота Бог ни явява във мъглата.   Нов ден – Земята дъх поема изпод товара на скръбта, от

» Read more

ПОРТРЕТ

              Прот. Генадий Заридзе Цял живот портрета си рисувам, безобразен-безобразен ми се струва. Неумело съм полагал май боите и над мен чудаци са хихикали.   Бродих из безкрайни далнини, за да търся верните бои, пътища измислял съм безчет и все едно, ще продължа напред.   Портретът ми ще посивее някой ден, не зная още

» Read more

ЛАМПАДА

  Пред иконата ми тихо разгаря се, пламти лампада. Няма сажди, нито мирис, няма шум и хора няма.   Таз икона образ чист е – Възкресение Христово, светлината му лъчиста съгря душата ми. Отново   тихо в мен гори молитва – пламъче в сърцето свети. Крои бръсначът на живота тишината на пътеки.   Моята пътека кратка е път във мрак

» Read more

ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ на моите охлюви

На Динко Вървяхме, вървяхме, вървяхме и подробностите от пейзажа отпадаха пред очите ни като листи от дърво или от книга (кой каквото си избере, те са свързани; само не от Дървото или от Книгата, защото отпадналият от Дървото не е вече част от него, нито пък отпадналото – от Книгата). Не помня даже кoй сезон е било. Когато излизат охлювите?

» Read more

ВИЕНА пред Рождество

Предколедна Виена… Любимо клише на туроператорите. Притегателен център и метафора на днешната ни повсеместност. За средния представител на средната възраст на т.нар. ни Западна цивилизация Виена е класическата нотка разкош в представата за самия себе си. Аристократичният триумф на буржоата-благородник. Артистичният щрих в образа на „твореца“, бохема, обикновения пролетарий и др. неуспели буржоа-благородници. Навлизайки за първи път в този град,

» Read more

За хората и котките

(Бележки от едно кратко пребиваване на Света гора) На Атон всичко е различно от нашия мир. Там животът е непрекъснато молитвено общение с Бога. И има свои правила и ритъм. Всеизвестно е, че в Градината на св. Богородица жени и животни от женски пол не се допускат. Изключение правят котките. И кокошките – заради яйцата, необходими за боите на зографите.

» Read more

ДЕТСКИ СТИХОВЕ

Презвитера Данка КАЛЧЕВА             РОЖДЕСТВО Овчари учудени, животни събудени, светлина изгря, озари нощта.   Ангели долетяха, в хор запяха: “Всеки да отиде чудото да види –   как ще повие с пелена Мария Божи Син, Спасителя, амин.”     ДОБРАТА ЗВЕЗДА Изгря нова и умна, и бавна, безшумна върви над света – пътека в нощта.

» Read more

Храм „Св. КИРИЛ и МЕТОДИЙ“ в с. Коларово – „Тук е пял ВАСИЛ ЛЕВСКИ“

В църквата в с. Коларово всички са добре дошли. Вярващият ще открие тук тишина и спокойствие, и онази сумрачна виделина, която ти дава да беседваш с часове с образите на светците, и като те обгърне, тихомълком те повежда в молитвата. Тези, които „не са особено вярващи“ (макар че в тия работи средно положение няма), ще се запленят веднага по „старините“

» Read more

Възкресението не е екзотична надежда, а завръщане към същността

„Мили братя и сестри, обичайте близките си, бъдете чувствителни и опознайте добре себе си. Позволете на живота ви да бъде живот, а не безцелно лутане. Само тогава всеки от нас може да достигне до своя Великден“, призовава един лишен от свобода, който пребивава в Старозагорския затвор. Публикуваме написаното от него без редакторска намеса.   Казвам се Я* и съм на

» Read more
1 2