История за любов

Това не е художествен текст, а истинска история, разказана в писмото на една майка. Тя не иска да афишира името си, но се е осмелила да сподели преживяното – вероятно с надеждата, че така се множи човещината. Забавихме се малко с публикацията – не знаехме как да илюстрираме текста. А снимката днес е неизбежна кукичка за разглезения читателски поглед. На

» Read more

На острова на свети Спиридон

ОСТРОВ МИСИОНЕР бихме нарекли Корфу, ако можехме да си позволим това сравнение. Помните ли как деликатно св. ап. Павел се обърнал към непознаващите все още Христа жители на Атина. „Мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни – рекъл им той. – Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За

» Read more

Нашият век

              Фьодор Тютчев   Днес не плътта, духът се разврати. Човекът тъй отчаяно тъгува… Сред мрак към светлината се стреми, но зърне ли я – с ропот се бунтува.   В неверие опален, изсушен, непоносимото готов да носи, съзнава свойта гибел, ден след ден за вяра жаден – вярата не проси.   Не ще

» Read more

ПРИЗОРИ

Светлее, близо е зората и през лъчите на всемира Самата Божия Любов листенце всякое намира.   Съгрява го, просветва лято и цветовете се преливат, и мигом нощният сумрак разтваря се от светлината.   Игра на перли почват пак пробудените стъбълца – каква неземна красота Бог ни явява във мъглата.   Нов ден – Земята дъх поема изпод товара на скръбта, от

» Read more

ПОРТРЕТ

              Прот. Генадий Заридзе Цял живот портрета си рисувам, безобразен-безобразен ми се струва. Неумело съм полагал май боите и над мен чудаци са хихикали.   Бродих из безкрайни далнини, за да търся верните бои, пътища измислял съм безчет и все едно, ще продължа напред.   Портретът ми ще посивее някой ден, не зная още

» Read more

ЛАМПАДА

  Пред иконата ми тихо разгаря се, пламти лампада. Няма сажди, нито мирис, няма шум и хора няма.   Таз икона образ чист е – Възкресение Христово, светлината му лъчиста съгря душата ми. Отново   тихо в мен гори молитва – пламъче в сърцето свети. Крои бръсначът на живота тишината на пътеки.   Моята пътека кратка е път във мрак

» Read more

БЕЗ БОГА НАЦИЯТА Е ТЪЛПА

Без Бога нацията е тълпа, обединена от порока, ту глупава, ту тъне в слепота, най-страшно е, когато е жестока. И който и начело да застане, с високо слово да я направлява, тълпата пак тълпа ще си остане, доде към Бог не се обърне с вяра. Иеромонах Роман (Матюшин) Превод: Милена Иванова-Андреева Снимка: Атанас Жеков

» Read more

ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ на моите охлюви

На Динко Вървяхме, вървяхме, вървяхме и подробностите от пейзажа отпадаха пред очите ни като листи от дърво или от книга (кой каквото си избере, те са свързани; само не от Дървото или от Книгата, защото отпадналият от Дървото не е вече част от него, нито пък отпадналото – от Книгата). Не помня даже кoй сезон е било. Когато излизат охлювите?

» Read more

ВИЕНА пред Рождество

Предколедна Виена… Любимо клише на туроператорите. Притегателен център и метафора на днешната ни повсеместност. За средния представител на средната възраст на т.нар. ни Западна цивилизация Виена е класическата нотка разкош в представата за самия себе си. Аристократичният триумф на буржоата-благородник. Артистичният щрих в образа на „твореца“, бохема, обикновения пролетарий и др. неуспели буржоа-благородници. Навлизайки за първи път в този град,

» Read more

За хората и котките

(Бележки от едно кратко пребиваване на Света гора) На Атон всичко е различно от нашия мир. Там животът е непрекъснато молитвено общение с Бога. И има свои правила и ритъм. Всеизвестно е, че в Градината на св. Богородица жени и животни от женски пол не се допускат. Изключение правят котките. И кокошките – заради яйцата, необходими за боите на зографите.

» Read more
1 2