Юлските кланета. За любовта и разума

Възпоминание за жертвите в Стара Загора и Любенова махала

И тази година на 19 юли старозагорци поменаха хилядите жертви на погрома при опожаряването на града през 1877 г.

19 юли е датата, на която войските на Сюлейман паша влизат в Стара Загора и започва поголовно клане. Убити са (по различни данни) между 7850 и 14 500 души. Само в двора и сградата на старозагорския храм „Света Троица“ са избити над 2500 души мирно население. Изклани са и тези, които са намерили убежище в църквите „Св. Богородица“, „Св. Николай“ и „Св. Димитър“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Много млади жени и деца (според някои източници – около 10 000) са отвлечени в робство.

От 2008 година – след решение на Общинския съвет в Стара Загора, 19 юли е обявен за Ден за възпоминание на жертвите, загинали при опожаряването на града и старозагорското клане през 1877 година – най-голямото документирано клане в българската история.

* * *

Няколко дни по-рано в община Нова Загора почетоха паметта на жертвите от Любенова махала.

На 14 юли 1877 г. в селото навлезли части под командването на Шефкет паша – около 1500-2000 души турска редовна война, както и башибузук, които разполагали и с няколко оръдия. Населението се укрепило в черквата и училището, където било избито. На 16 юли в селото пристигнали английският, австрийският и френският консули. Дадено било разпореждане за погребване на мъртвите. Погребението станало в църковния двор. Оказало се, че само там – в храма и в двора на църквата, били убити 1013 души, от които 92 души жители на Гюнели-Махле (както се наричало тогава село Любенова махала), а останалите 921 – от съседните села. От събраните в селото към 7000 души жители на околността оцелели около 1000.

 

Актуални новини: Сент Етиен дю Рувре

На 26 юли, сред поредица от съобщения за стрелби и взривове, дойде лоша новина от френското градче Сент Етиен дю Рувре. Повечето новинарски емисии поднасяха информацията туширано и някак срамежливо – започваха разказа с „убити заложници“. Сетне поясняваха, че заложниците са свещеник и монахини, а нападателите нахълтали в католически храм по време на богослужение. И само някои съобщиха как точно е убит свещеникът – заклали го в олтара на храма.

 

Междувременно

На 27 юли бе разпространена информация, че Висшият мюсюлмански съвет осъжда остро нападението над християнския храм в Сент Етиен дю Рувре и жестокото убийство на свещенослужителя. „Ислямската религия дори по време на война забранява убиването на духовници, невинни и възрастни. Религията не трябва да се превръща в инструмент за агресия и терористични нападения над невинни хора“, се казва в съобщението.

 

Без коментар. И все пак

Има ли нещо, което свързва изброените събития, освен месецът юли?

Да не се съсредоточаваме върху това кой е извършителят. Историци, социолози, психолози, пък и някои религиозни деятели, веднага ще ни убедят, че няма нищо общо между убийците в Стара Загора, Любенова махала и Сент Етиен дю Рувре. (Освен, може би, че са оръдие в ръцете на врага на човешкия род – но тези неща не се приемат насериозно от историците, социолозите и психолозите.)

Да потърсим сходство в жертвите – те всички са християни. Със своето непротивене на злото, с навика си да подава и другата буза, християнинът изглежда класическа и лесна мишена. Но не е. Защото на неговата страна е Бог! И Бог е Този, Който допуска да пострадаме. Защо? Неведом е промисълът Божий – няма как да узнаем със сигурност. Но една от причините е грехът.

Един Господ знае защо е допуснал мъченическата смърт на убитите в Стара Загора и Любенова махала. Но за смъртта на погиващите днес християни със сигурност сме виновни и ние.

Виновни сме, че изхвърлихме Бога от живота на обществото и го натикахме в килера на частното, сякаш е нещо, от което да се срамуваме.

Виновни сме, че обявихме Истината за политически некоректна.

Виновни сме, че приехме лъжата за толерантност и проява на любов към ближния.

Виновни сме, защото сме алчни.

Виновни сме, защото сме неразумни.

Виновни сме дори в любовта.

Атонските монаси дават много добър пример, когато говорят за любовта и разума. Ако имаш лодка, която събира десетима, но качиш вътре повече от десет души, защото всички те са те помолили и искаш да проявиш любов към тях, накрая вкупом ще се издавите. Не защото си проявил любов. А защото не си проявил разум.

Колко хубаво би било, ако политиците понякога беседваха с атонските старци. (За жените има книжки, г-жо Меркел.)

Милена Иванова-Андреева

Текстът е публикуван в Брой 6 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)