Църковните изкуства са част от живото тяло на Христовата църква

(С д-р Ваня Сапунджиева, автор на стенописите в храм „Св. Паисий Хилендарски“, разговаряме по повод храмовия празник)

Ваня Сапунджиева е завършила специалност „Иконография” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където в момента е преподавател по иконопис. Защитила е докторат по Изкуствознание и изобразителни изкуства на тема „Култът към св. Харалампий в България през ХVІІІ – ХІХ в.”. Постдокторско й изследване, осъществено в сътрудничество със Солунски университет „Аристотел“, е на тема „Възникване на Тревненската иконописна школа и връзките й с изкуството на Балканите ХVІІ – ХVІІІ в.“. Член е на Сдружение „Икона“.

Участвала е в множество колективни изложби: в България, Швейцария, Белгия, Румъния, Франция, Люксембург, Гърция. Сред по-значимите й реализирани проекти в областта на църковната живопис са стенописите на храм „ Св. Николай“, Weller-la-tour, Люксембург, стенописите на храм „Св. Паисий Хилендарски“ в Стара Загора, иконостасни комплекти икони за храм „Св. арх. Михаил“, с. Колена, Старозагорско, за храм „Св. Харалампий“, с. Долна Махала, Пловдивско, иконостасни пана за храм „Св. патр. Евтимий Търновски“, Париж, Франция, както и множество частично разработени теми за храмове в България.

 

– Д-р Сапунджиева, какви са спомените Ви от зографията на храм „Св. Паисий Хилендарски“ в Стара Загора?

– Стенописването на храм „Св. Паисий Хилендарски“ в кв. „Зора“ бе първият ми изцяло самостоятелен проект. Работата вървеше бавно и трудно, понякога с прекъсвания. Самото дело и личността на  св. Паисий обаче биха окрилили всеки един зограф и за мен е чест, че имах възможността да работя по създаването на множеството образи на български светци, които залегнаха в програмата по изписването на храма. Основната идея, която ме ръководеше, бе чрез образите на тези почти забравени просияли наши сънародници да обърнем вниманието на вярващите към техните дела и да ги насочим към молитвеното им призоваване, което вярвам, че е много нужно в наши дни. Особено – към новомъчениците от турското владичество, някои от които остават почти без изображения до днес. Тези светци са дали живота си за съхраняването на българската народност и вяра и техните имена не бива да тънат в забвение.

– Кои български светии са изобразени по стените на храма?

– Общо 32-ма светци, свързани с националната ни история. Част от тях са издирени и описани от св. Паисий Хилендарски, който в своята История славянобългарска събира сведения за 58 българи светци. Друга част са просияли с мъченичеството си в епохата на българското Възраждане – повечето от тях са млади, имат сходно животоописание и нямат уточнена иконография. Трети са светци, свързани с националната ни история, като св. Йоан Рилски, св. братя Кирил и Методий, учениците им св. Наум и св. Климент Охридски, св. патр. Евтимий, св. Теодосий Търновски. Други са свързани с региона: св. Игнатий Старозагорски, св. Трендафил Старозагорски, св. Лука Одрински. Изобразени са и четири светици, две от които са закриляли столицата на Второто българско царство – Търново: св. Петка и св. Филотея, а св. Рада Пловдивска е изрисувана за първи път в най-новата ни история.

– Как работят днешните зографи? Доколко са важни, лично за Вас, молитвата, постът, благоговението?

–  Църковните изкуства – иконопис, стенопис, резба – имат изцяло литургичен характер. Всички те търсят образа на Бога и са част от живото тяло на Христовата църква. Един добре образован и обучен в изкуството на православната образност зограф не би могъл да създава икони или фрески извън контекста на литургията и живота, който имаме чрез нея. Когато изхождаме от такава позиция, молитвата, постът и всички други наши действия свързват естествено нашия живот с този на Църквата. Според мен има само една разлика, че ние, зографите чрез цветовете и формите трябва да пресъздадем и това, което думите не могат да отразят в пълнота за Бога и неговата невидима природа.

Разговора води: Милена Иванова-Андреева

Текстът е публикуван в Брой 5 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)