Храм „Св. КИРИЛ и МЕТОДИЙ“ в с. Коларово – „Тук е пял ВАСИЛ ЛЕВСКИ“

В църквата в с. Коларово всички са добре дошли. Вярващият ще открие тук тишина и спокойствие, и онази сумрачна виделина, която ти дава да беседваш с часове с образите на светците, и като те обгърне, тихомълком те повежда в молитвата. Тези, които „не са особено вярващи“ (макар че в тия работи средно положение няма), ще се запленят веднага по „старините“ и на първо място – по надписа, че ето на: „Тук е пял Васил Левски“. А ако посмеят да надникнат по-навътре над олтарните двери, ще видят и белег за тайника, където са били зазидани писмата на поп Минчо Кънчев.

Тук всички са и добре посрещнати!  От една жена на име Рушина. Тя стои, нереално донякъде, несъответна на пейзажа на селото. За да покаже, че църквата е нещо отделно. Не отделено, отделно – едно островче на любов и разумност.

За Рушина храмът е дом – във всички смисли на думата. Нейният баща – о. Георги, е служил тук 59 години. А отпреди четири години и нещо, когато се представил в Господа, е погребан в двора на църквата.

Рушина дълго ще ви разказва. Как малко след като обесили Левски, заточили дядо поп Минчо в Диарбекир. Как той се върнал тук и заварил цялото село опожарено – останали само няколко къщи и един турски хамбар. И този хамбар го превръщат в параклис. А сетне го преустройват на църква. Ето в тази църква сега се намираме… А когато още е било параклис, тук е пял на клироса Левски.

По едно време се обърквам с годините. Май Левски е идвал тук малко преди да преустроят в параклис сградата, за която говорим? Но се отказвам да търся. Защото какво е история – това, което се случва, или същото, но както го помним?

И пак искам да дойда. Рушина да ми разказва. Да стоя с часове и да слушам.

Ако имате път насам, елате и вие. Да дойдем тук за св. Литургия. Рушина казва, че доста хора се сбират на службите.

Милена Иванова-Андреева

Текстът е публикуван в Брой 4 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)

Б.а. Храмът в село Коларово е един от многото в Старозагорска епархия, посветен на равноапостолните братя. Предците ни са имали съзнание за степента на тяхната святост и значимостта на делото им, та често са ги избирали за небесни покровители, когато издигали Божи дом.

Олтарната икона на светите братя

 

 

Гробът на о. Георги в двора на храма