Той не знаеше отчайване

„Хвала митрополиту Методию!“ – в светлината на този възглас, изписан върху триумфалната арка в подножието на парк „Аязмото”, премина Денят на народните будители в престолния град на Старозагорска епархия. Честването започна със заупокойна св. Литургия, в памет на митрополит Методий, преставил се в Господа на същия този ден, преди 95 години.

Литургията, водена от Н. Впр. Старозагорския митрополит Киприан, бе отслужена в храм „Св. Теодор Тирон”, чието изграждане започва през далечната 1895 г., на 2 май, когато дядо Методий лично води чинопоследованието за полагане на крайъгълния камък.

След Литургията беше отслужена панихида на гроба на приснопаметния архиерей, погребан от южната страна на храма.

Празникът, продължил пред паметника на митрополит Методий, събра представители на светската и духовната власт, граждани и миряни. Областната управителка Гергана Микова специално благодари на митрополит Киприан, че духовното тържество в този ден не се ограничи зад стените на храма.

 

ЗЕМЯТА НИ МОЖЕ ДА Е НОСИЛА ГНЕТ, НО ДУХЪТ НИ  – НИКОГА

Микова призова да бъдем горди българи, защото го заслужаваме: „Трябва да помним, че ние сме Европа, защото сме дали светлина. Няма човек, който да добрува, ако е неграмотен, ако не е усетил аромата на писаното слово… Ще ни бъдат нужни часове да изброим всички онези, които са държали железния светилник гордо изправен и не са позволили дори в най-черните и злокобни времена България да бъде потъпкана. Да, земята ни може да е носила гнет, но духът ни – никога… Неслучайно днес се прекланяме пред паметника на дядо Методий, един от българските будители. Той на дело е показал как може един „ахмак” баир да се превърне в прекрасен парк и как, ако искаш да имаш култура, трябва първо да посадиш знание”.

 

ВЪЗПИТАВАЙТЕ МЛАДИТЕ В ДУХА НА ВЯРАТА

Митрополит Киприан и старозагорски свещеници отслужиха тържествен водосвет.

„Бог, във своята бащинска любов и грижа за човешкото спасение – каза Негово Високопреосвещенство, – във всичките времена на човешката история е изпращал човеци, които със своя непорочен живот, с духовните си сили и с любовта си към Бога и ближните събуждали от духовна дрямка своите съвременници и просветлявайки живота им, ги водели по пътя на тяхното спасение. Именно такива величави образи днес ние почитаме – будителите на нашия славен и изстрадал български род, онези човеци, които не се поколебаха да рискуват собственото си добруване, за да дарят благоденствие на своите братя; които сами се лишаваха от всичко, за да не търпят лишения техните ближни; които в нищо не се леняха, за да приведат към спасение своите сънародници. Днес ние честваме онези, на чиито трудове дължим най-ценните достояния на нашия народ, а именно: вяра, език, култура, свобода и всички цивилизационни постижения, с които съвременния свят се гордее.”

Митрополит Киприан призова да си спомним паметта на великия наш съгражданин, когото с чиста съвест и без колебание можем да причислим към сонма на народните будители – приснопаметния митрополит Методий: „Стоейки пред неговия паметник, изграден в подножието на парк „Аязмото”, събуден към живот именно от митрополит Методий, не можем да останем равнодушни към онова, което той в продължение на целия си съзнателен живот вършеше. Не можем да не се преклоним пред неговия живот и деятелност. Не можем да не се вслушаме в неговия строг, но любящ призив: „Безбожието води към безнравственост, създава тирания, робство, отчаяние и социални нещастия”. Той пророчески ни увещава: „Дайте на младото поколение подобаващо възпитание в духа на вярата и вие сте направили всичко, което е потребно, за да може Отечеството ни да е честито и славно”.

 

ТОЙ НЕ ЗНАЕШЕ ОТЧАЙВАНЕ

По време на тържеството бяха припомнени думите на Божил Райнов Хаджидачов по адрес на митрополит Методий: „Той беше проницателен ум, твърда, решителна воля, непреклонен характер и неуморим деец на народните дела. За него нямаше нищо страшно, мъчно и невъзможно, когато се касаеше за постигане на народното благо. Когато се заговореше за нови планове и комбинации, гарантиращи сигурността на народното дело, той пред нищо не се спираше. Политика, колебание, компромиси със съвестта си, с убежденията си той не знаеше, а вървеше прямо към целта на народната борба. Той не знаеше отчайване”.

И слава Богу, че дядо Методий не се е отчайвал лесно! Днес всички се възхищаваме и благодарим за великото му социално дело – залесяването на парк „Аязмото”. Но  това дело непрекъснато се е сблъсквало с различни трудности, сред които най-вече липсата на пари. На 3 май 1896 г. митрополит Методий се обърнал с молба към кмета на Старозагорската община да бъде отпуснат на комитета „Св. Йоан Милостиви”, осъществяващ залесяването, заем от 25 000 лв., със срок на изплащане 10 години. Преценявайки начинанието като крайно рисковано, общината отказала. Това станало повод за тежко влошаване на отношенията на митрополита с общинските власти, довело до това, че никога по-късно и по никакъв повод те не подпомогнали финансово делото му.

Споделяне