Дума на броя: ПОДПОРКА

Непреходна е благодарността ни към светите Методий и Кирил за това, че са ни дали азбука, с която да пишем на роден език. Но дали почитаме подобаващо приноса им в развитието на езика и мисленето ни?

Когато започва преводът на Свещените книги, в родния ни говор липсва голяма част от необходимите за целта думи. И преводачите трябва да ги изковат.

Много от тези новосъздадени тогава слова са оцелели, изпозваме ги и днес, но сме изгубили способността да разбираме дълбокия им първичен смисъл. И поради тази неспособност сме ги стеснили, смалили сме ги, лишили сме ги от истинното им съдържание.

Да вземем например думата подвиг. Как я разбираме днес? Най-често – като някакъв ограничен във времето героичен акт. Нещо, което сякаш избухва – наистина с голяма сила, но за кратко. Когато е създадена – като превод на гръцката аскеза – думата подвиг е имала много по-дълбок смисъл. Тя още носи в коренчето си –двиг представата за подвижничество, разбирането за живота като път, като непрестанно усилие да се движиш към Бога. Ето ти – само в една дума – цяла житейска философия. Изгубена вече, за повечето от нас.

Същото е и с думата спасител. Какво означава тя днес? Някой, който те изважда от критична ситуация. Такова е станало и разбирането ни за Бога. Спасителят Христос е Някой, към Когото се обръщаме в безизходен, краен случай. Цял живот се къпем в морето на греха и когато вече потъваме, се сещаме да викнем: „Господи, спаси ме!”.  А думата Спасител идва от глагола паса. Спасителят е Пастир, Който наглежда стадото и го пази. Непрестанно. Дори когато не Го търсим, дори когато бягаме от Него и се крием.

Много са думите, които са променили значението си. Всъщност не те сменят съдържанието си. Ние променяме смисъла, който влагаме в тях – защото се променя мисленето ни. Думите са само белег за подменения ни светоглед.

Но когато търсим ориентир, когато сме разколебани или нестабилни, може би ще открием „подпорка” в оставеното ни от светите братя – както е писал навремето Стоян Михайловски:

Но винаги духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

[…]

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Споделяне