„Съвест” срещу „джендър”

Срещнах думата „джендър” преди доста години, в първия брой на списание „Алтера”. И думата, и списанието ми станаха интересни. Не разбирах тогава, че има неща, места и личности, на които по-добре да не им познаваш „другостта”: алтернатива на рая е адът, алтернатива на ангелите са демоните, а за алтернативата на Самия Бог – добре е дори да не споменаваме думата.

Има думи опасни. Гледаш я странна такава някаква, като непознат плод в шарена опаковка, а вземе, че те клъвне като змия…

Има думи другородци. Иноверци. Или направо безбожници. И както молим Бога да ни запази „от нашествия на другородци”, тъй трябва да пазим езика, ума и сърцето си от думи нашественици. И от „знанията”, които те ни носят.

Защото има знание и „знание”. Има знание за спасение, има и знание за осъждане. И това също си личи по думите. На старобългарски глаголът „зная” е „ведети”. И вижте в колко различни думи днес можем да го открием. Например в думата „съвест” – с която означаваме съ-знание, съ-причастност към доброто знание, към божествената искрица, която Бог е вложил в душата на всеки човек. На обратния полюс е „знанието”, за което ни разказва думата „вещица” – т.е. знаеща, но с такива познания, че за тях не ти трябва да знаеш. А антипод на „вещица” е „невеста” – която не-знае, която е не-винна.

Има знания, които изнасилват душата, които отнемат невинността. С новия смисъл, вложен в думата „джендър”, е означено точно такова познание – което развращава, което ни прави виновни „за тъжната гримаса на света”, ако перифразираме един голям български поет.

Милена Иванова-Андреева

 

Споделяне