Св. Йоан Златоуст и благотворителните бизнес клубове

Съвместимо ли е ротарианството с Православието?

По време на неделната литургия на 17 юли т.г. митрополитът на Хиос –  Марк, от Гръцката православна църква, е говорил за несъвместимостта на ротарианството с Православието. Думите му са провокирани от желанието на някои членове на Ротари клуб, който е много популярен на остров Хиос, да участват като кръстници в светото тайнството Кръщение. Това съобщи сайтът dveri.bg в своя публикация от 20 юли, под заглавие: „Митрополитът на Хиос: Членове на Ротари клуб не могат да стават кръстници“.

Митрополит Марк е отбелязал:

„Църквата приема изложеното първо в Посланието на Св. Синод на Гръцката църква от 29 ноември 1958 г., както и конкретните отговори на въпроси през 1951, 1958, 1970 г., а също и документа от 1974 г., приет от Св. Синод на Гръцката църква, в които са изразени множество резерви спрямо организациите на Ротари, и затова препоръчва на вярващите да странят от обвързване с ротарианското движение. Подчертаваме също, че

за всеки християнин е достатъчна християнската му идентичност

и той няма нужда от нищо друго. Също така Църквата смята за благоразумно въздържането или отказа да се приеме за кръстник в тайнството на кръщението член на организацията на Ротари“.

В поредица свои решения през 20. век Гръцката църква осъжда и масонството, се казва още в публикацията на dveri.bg. За първи път това става през 1933 г., в което решение се казва: „Епископатът на Гръцката църква…, изследвайки масонството, тази международна мистична организация,… стигна единодушно до следните изводи: Масонството не е просто благотворителен съюз или философска школа, но е мистична система, която подражава на древните езически мистични религии и култове… Следователно то е мистична религия, която е различна… и чужда на християнската религия„. Това становище е потвърдено в решения на Св. Синод на гръцката йерархия (събор на всички епархийски архиереи на тази църква) през 1968, 1972 и 1996 г.

Добродетелните дружини

Споменатите в публикацията организации съвсем не са единствени. С претенцията да бъдат „добродетелни дружини“, през последните десетилетия се нароиха множество нашенски филиали на чужди организации, членството в които се възприема като знак на успех и заявка за още по-високо обществено положение в бъдеще.

Защо подчертаваме, че това са филиали на чужди организации? Защото като бонус към основната им дейност получаваме и една чужда понятийна система, един чужд език, на който първо трябва да проговорим, а сетне да започнем и да мислим. Само един пример: България (която в публичната реч отдавна не е отечество и родина), вече е дистрикт – административен окръг в една световна мрежа. И забележете, това не е просто Дистрикт България, а Дистрикт 2482. Това е България – Дистрикт 2482. Звучи ли ви „българско и родно“?

Разбира се, национален патент за добродетелността няма. Освен това, да не гледаме думите, да гледаме делата, ще каже някой. Нямаше да се вглеждаме в думите, ако подобни организации сами не държаха толкова на обговарянето на собствената им дейност. Много пара отива в свирката – свидетели сме на смущаващо непомерна разгласа на добрините. Ако, да речем, е построена детска площадка, колкото материал е отишъл за катерушките, горе-долу толкова ще отиде и за табели, на които надлежно да е описано кой, кога, защо – какво е сторил, за доброто на дечицата и за собствената си слава. Ако направеното не може да се види и да се пипне (като борбата с някоя далечна болест например), то и тогава PR-усилията са съизмерими със (ако не и превъзхождащи) свършената работа.

Това се превърна в епидемия. Широко се разпространи едно болно разбиране за благотворителността. От милостинята се очаква да роди плодовете на легитимацията и престижа.

Да не съдим хората

Всеки сам отговаря за себе си, на всеки Господ е дал правото на избор. И само Господ, който е сърцеведец, знае каква е мотивацията на всеки един човек за всяко негово действие. Затова няма дори да гадаем дали членовете на подобни организации влизат в тях с користна цел, дали търсят там нови бизнес контакти, дали виждат в членството си нова форма на власт, дали се блазни егото им от признанието: „Добре дошъл в клуба!“ – всеки знае сам за себе си.

Важно е обаче да подчертаем онова, което е казал владиката на Хиос в проповедта си – че „за всеки християнин е достатъчна християнската му идентичност и той няма нужда от нищо друго“. Всеки е свободен да членува където си иска, но не и да оправдава членството си с християнски подбуди. Ако изповядваш себе си като християнин, ако искаш по християнски да благотвориш – направи го в Църквата Христова, достатъчно ти е да си част от нея. В крайна сметка всеки трябва да се определи в кой клуб членува.

Но какво общо има св. Йоан Златоуст?

Има. Защото – като изключим Пришествието на Спасителя и Неговата победа над смъртта – наистина няма нищо ново под слънцето. Не се е променила много грехопадналата ни природа. Едни и същи са страстите, които борят човека. Едни и същи са клопките, в които падаме. В това число – и опорочаването на благотворителността.

Ето какво ни учи за добротворството и милостинята Златоустият светител.

* Когато ръката дава милостиня на бедните, устата да мълчат, за да не изпуснат плода и сладкото да стане горчиво.

* Който много говори, той нищо не прави; който много прави, той нищо неуместно не говори.

* Човек, който прави добро с гордост (ако изобщо така може да се върши добро), скоро ще стигне до крайна погибел.

* Каква полза, ако някой за Божие благоугождение дава милостиня с пълно усърдие, но при това се превъзнася и има високо мнение за себе си?

* Дори и хиляди таланти (златни и сребърни монети) да раздадеш, ако е сторено с гордост, надменност и тщеславие, то всичко спечелено ще погубиш – подобно на фарисея, който давал десятък, но в храма се превъзнасял от това и като излязъл, загубил всичко.

* Господ от всички при всеки случай на добротворство изисква само чисто намерение.

* Бог не изисква изобилие в приношението, а богатство на душевното разположение, което се изразява не чрез количеството на даваното, а чрез усърдието на даващите.

* Както добро е да помним греховете си, така добро е и да забравяме извършените от нас добрини.

И за финал – само три изречения от другия светител – Великия св. Василий:

* Хлябът, който си дал на гладния, впоследствие ще ти донесе стократна полза.

* Неприятно за Бога е онова благодеяние към нуждаещ се, което е от неправедно придобити средства.

* Няма полза от благотворителност, за която се тръби навсякъде.

 

Милена Иванова-Андреева

Текстът е публикуван в Брой 6 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)