Светлини сред сенките – резултати от детския литературен конкурс на списание „Аязмо“

В първия брой на списание „Аязмо“ обявихме детски литературен конкурс. Темата заимствахме от богослова Георги Тодоров, който в едно свое изказване много точно формулира консуматорския триумф в начина, по който обществото ни празнува Рождество Христово: „Рожден ден без рожденик“. Това, че голяма част от хората празнуват, като неволно пропускат или съзнателно загърбват същината на празника, е печален факт. Детската рисунка от обявата за конкурса блестящо илюстрира съвременния маниер на „празнуване“. Има маса, торта, балони, има поздрав (задължително на английски!). Но някъде е изчезнала личността.

Интересно беше какви представи ще извика темата у децата. Може би според тях „Рожден ден без рожденик“ е нещо тъжно, много, много тъжно, което наистина никак не бива на никого да се случва. А може пък в рисунката ни да не се виждат човеци не защото ги няма, а защото са приготвили всичко това за рожденика и го очакват с любов, скрити тихичко зад вратата, която не виждаме. Ех.

Изнамериха се обаче майки, баби, лели, какички, госпожи и другарки (да ме прощава женският пол), които казаха: „Не!“. И счупиха тайната. Разтълкуваха темата, запревеждаха я на езика на големите и заподсказваха: „Наближава коледа, щом е за рожден ден, значи е за Рождество Христово – пиши за това. Точка.“ И така изгубихме много вълнуващи истории и ценни съвети как да намерим рожденика навръх рождения ден. Или как да намерим себе си за рожденика. Защото в детския ум, в чистия детски ум Рождество Христово хич не се връзва с рожден ден без рожденик. Но големите не знаят това. Възрастни работи!

Ала все пак. Появиха се „Светлини сред сенките“. Деца, които преобърнаха преобърнатото от големите разбирачи. И нещата си дойдоха на мястото. Едно момиченце, 9-годишно, казва се Светозара,  ни писа: „Само един човек може да си празнува рождения ден по този начин. Хем да е по целия свят, хем да не го вижда никой. Всъщност той не е човек, а е Бог.“ „Може би по-често трябва да се доверяваме на Господ“, казва главната героиня в разказа на 18-годишната Мария Белчева. И Светозара, и Мария членуват в един и същи клуб. Клуб “Светлини сред сенките” (с ръководител Валентина Георгиева) към ОДК “Св. Иван Рилски”, Казанлък. Това е колективният победител в Рождественския литературен конкурс на списание „Аязмо“. Децата от клуба ще получат наградите си в Казанлъшкия манастир „Св. Въведение Богородично“, с благословението на о. Петър Мотев, архиерейски наместник на Казанлъшка духовна околия, и на майка Епифания, игумения на манастира.

Поздравяваме победителите, желаем им здраве и неуморимо детски поглед към света. Честито.

 

Милена Иванова-Андреева

Текстът е публикуван в Брой 2 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)

Рисунка: ГЕОРГИ ИВАНОВ

 

 

 

Eто и една от наградените творби:

Всички са поканени на Рождество Христово

Светозара Карагьозова, 9 г.

 

Какво е рожден ден без рожденик?

Може да звучи странно, но аз знам какво е. Само един човек може да си празнува рождения ден по този начин. Хем да е по целия свят, хем да не го вижда никой. Всъщност той не е човек, а е Бог. Вече сигурно се досетихте кой е той? Да, това е Христос, затова казваме, че наближава Рождество Христово.

Какво се е случило на този ден, знаят всички. Христос се е родил сред животните в сеното, но сега го знае и обича целия свят, защото той е донесъл добро на хората.

Не е важно къде и как се ражда човек, а какво има в сърцето му. Това е искал да каже Христос на всички нас. Нека да празнуваме заедно този голям, християнски празник. Всички са поканени на Рождество Христово!