Проф. ИВО ХРИСТОВ: В Западна Европа отхвърлянето на Бога е резултат от развитието на модерността, а в България – от липсата на модерност

Проф. Иво Христов е социолог – магистър по право и доктор по социология, университетски преподавател, – който стана особено популярен със своите анализи на обществените процеси.

– Проф. Христов, в навечерието на националния празник негласно е прието да се говори ако не оптимистично, то поне приповдигнато. Но да се обърнем с лице към проблемите – кои са основните проблеми пред българския народ днес?

– Сред най-основните, които могат да бъдат посочени на прима виста, е, че за първи път в съвременната българска история българската нация и държавата са изправени пред реална, а не хипотетична възможност да изчезнат като самостоятелен субект на историята. Това, според мен, е най-важното и най-драматичното, а причините са комплексни и са тема на дълъг разговор.

– Можем ли сред основните причини за тази опасност да посочим, както Вие се изразявате, промяната на психо-менталния код на българина?

– Вижте, промяната на психо-менталния код на българина е следствие, не причина. Следователно трябва да си зададем отговорно въпроса и да потърсим причините, които са довели до тази драматична промяна на масово психологическо ниво. А тя се изразява в това, че България за последните  25-30 години рязко и драматично смени своя геополитически курс, рязко и драматично беше променена икономическата и социалната система на страната. В резултат на което България от средноразвита във всяко едно отношение европейска страна се превърна в по-скоро периферна страна на западния икономически, социален и военен проект. Което стана с цената на деиндустриализацията на българското общество, демодернизация на всички социални връзки, практическо изтичане на най-ценния капитал на страната – близо три милиона от активното й население, което удари основно и преди всичко държавотворния народ, българите. Поради тази причина, когато говорим за пълзяща подмяна на психо-менталния код, това е преди всичко подмяна на базовите, характерни за българите ценности и ориентири, които са се променили именно защото текат процесите, които вече посочих.

– Вие многократно сте казвали, че като отнемеш миналото на една общност, я обричаш на дивашко съществуване. А какво се случва, когато идентифицираш миналото на една общност с дивашки, езически обичаи? Защото напоследък виждаме и такава тенденция – българското да се припознава в езически обичаи и практики на най-елементарно ниво – например в кукерските игри, мартениците и т.н.

– Първо, езичеството, като манталитет, като общи социални и психологически нагласи, като предразсъдъци, суеверия и т.н., е много мощно залегнало базисно и ментално в българското общество. Да си го кажем откровено, българите никога не са били дълбоко християнизирани по своята същност. Това, което избива на повърхността и в момента се е превърнало от периферия в основна културна и психическа характеристика на нашия народ, не е нещо, което се е появило сега. То винаги е съществувало и когато тънката коричка на наложената отгоре християнска и всякаква друга цивилизационна същност беше разчупена, изпълзяха старите демони, които никога не са си отивали.

Второ, това е допълнително мощно продуцирано от факта, че бяха разрушени основни модерни системи на възпроизводство на българския народ – социални, икономически и т.н.

– Всичко това се случва в контекста на масово отстъпление от традиционните ценности. Защо Европа загърби християнските си корени?

– Това е дълъг процес. Модерната европейска цивилизация е изградена на секуларна основа, която отрече Бога и на негово място постави на пиедестал човека. И ако си спомняте, това е най-същественият елемент от т.нар. модернизация, която тече с променлив успех през последните 500 години, а както казва Достоевски, когато няма Бог, всичко е позволено. Така че секуларизацията, като водещ елемент, и инструментализацията на човека и човешкото в европейската цивилизация е нещо, което закономерно доведе до резултатите, които имаме в момента. Ето защо секуларизацията на късното европейско общество е закономерен резултат. То не е от днес или от вчера. Цялата история на Западна Европа, донякъде и на Централна, закономерно води до постхристиянска Европа, която навлиза в едно неоварварство. Тази причина, съчетана с основните потребителски базови инстинкти на капитализма (което е другият съществен елемент на модерния проект), води до това, което имаме като резултат.

В България проблемът е коренно различен. Българското общество никога не е било християнизирано дълбоко и в този смисъл, ако в Западна Европа секуларизацията и отхвърлянето на Бога е продукт на развита модерност, в България е точно обратното – на никаква модерност.

Интервю на Милена Иванова-Андреева

Снимка: pogled.info