Предистория на днешните календарни разминавания

Съществуващите в древността множество системи за измерване на времето пораждали големи неудобства. Когато християнството станало световна религия, бил поставен и въпросът за въвеждането на ново летоброене, което да ликвидира старите езически датировки. За начално събитие било прието „сътворението на света”. Но и тук не се стигнало до единство. Съществуват няколко ери от Сътворението на света, всяка една от които брои различни години. Най-голямо разпространение получила Византийската, или Цариградската – 5508 г. преди раждането на Христа; Александрийската – 5500 г.; според католическата ера – 4404 г. А юдеите пък приемат, че Христос се е родил 3761 след Сътворението на света.

Днес в повечето страни на света в действие е т. нар. „нова ера”, или Рождество Христово. Тя е въведена за първи път от папа Йоан І през 532 г. Той натоварил римския монах Дионисий Мали да състави т.нар. Пасхални таблици, по които се определя за много години напред времето на Великден. Това се наложило, защото през 531 г. свършили старите Пасхални таблици, изработени от Кирил Александрийски. Дионисий е трябвало да ги продължи, започвайки от 248 г. от ерата на Диоклетиан. Но понеже християните считали Диоклетиан за свой заклет враг, заради преследванията, които извършил през време на управлението си, то Дионисий Мали в едно от писмата си предложил занапред годините да се броят от Рождество Христово.

Интересно е, че в продължение на пет века християните не са имали представа за това кога се е родил Иисус Христос и дори не се замисляли над този въпрос. Въз основа на съвсем произволни пресмятания Дионисий Мали „изчислил” рождената дата на Христос и заявил, че това събитие е станало 525 г. по-рано.

Предложеното от Дионисий летоброене не било прието веднага. Рождество Христово се споменава за първи път официално в църковни документи едва два века след Дионисий Мали – през 742 г. През 10. век новото летоброене започва да се използва по-често, но едва от средата на 15. век всички папски документи задължително носят дати от Рождество Христово. Едновременно с това обаче било задължително да се посочват и годините от Сътворението на света.

У нас била приета т.нар. Цариградска ера, т.е. че светът е сътворен 5508 преди Рождество Христово.

В Русия християнското летоброене било въведено с указ на цар Петър І през 1699 г.

ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР

В древния Рим (до реформите на император Гай Юлий Цезар) ползвали лунния календар. При него годината започвала на 1 март и брояла 355 денонощия, разпределени на 12 месеца. Но този календар не бил точен и се налагали постоянни корекции. През 46 пр.Р.Хр. Цезар приел реформа, в основата на която залегнал египетският календар – Юлианският календар бил изработен от група александрийски астрономи, начело с астронома Созиген. Прието било годината да има 365 дни; но понеже астрономическата година била равна на 365 и ¼ денонощия, то решили на всеки 4 години да се прибавя по едно денонощие. За начало на годината бил взет 1 януари. Отчитането по новия календар започнало на 1 януари 45 г. пр.Р.Хр.

На Първия вселенски събор, проведен в Никея през 325 г., Юлианският календар бил приет  като задължителен за целия християнски свят.

ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР

С времето се оказало, че Юлианският календар също не съвпадал с астрономическия – той изоставал на година с 11 минути и 14 секунди. Така за 128 години се натрупвала грешка от едно денонощие.

Неточността на Юлианския календар била открита през първата четвърт на 14. век. През 1324 г. византийският учен Никифор Григора обърнал внимание на император Андроник ІІ върху това, че пролетното равноденствие вече не е на 21 март и значи Пасхата постепенно ще се премества към по-късно време. Затова той счел за необходимо да коригира календара и времето на предстоящата пасхалия. Императорът обаче отклонил предложението – едва ли щяло да се получи съгласие между отделните църкви.

През 16. век изоставането вече било цели 10 денонощия. Мъчнотии идвали и при изчисляването на Великден. Поради изоставането се оказало, че Великден се падал вече на 11 март. (А по времето на Никейския събор – 325 г., пролетното равноденствие се падало на 21 март, ето защо съборът постановил Великден да се празнува винаги в първата неделя след 21 март.)

Затова през 1582 г., по инициатива на папа Григорий ХІІІ, била извършена календарна реформа. В специална комисия бил включен Игнатий Данти – известен по онова време професор по астрономия и математика в Болонския университет. Бил одобрен проектът на италианския лекар и математик Луиджи Лилио (1520-1576), преподавател по медицина в университета в град Перуджа. През 1576 г. братът на учения – Антонио Лилио, който още приживе на Луиджи взел активно участие в разработването на новия календар, публикувал проекта. Папата приел този проект и на 24 февруари 1582 г. издал специална була, според която датите се преместват с 10 дни напред и се нарежда денят след 4 октомври 1582 г. – четвъртък, да се приеме не за пети, а за 15 октомври, петък.

С тази корекция било компенсирано изоставането и пролетното равноденствие отново било на 21 март. А за да се избегнат бъдещи грешки, било възприето на всеки 400 години да се махат от календара излишните 3 дни.

До началото на 17. век Григорианският календар бил възприет от католическите държави, през 18.век – от протестантските, а в началото на 20.век започват поетапно да го приемат и източноправославните държави. Докато първоначалната поправка била 10 дни, то през 18. век станала 11 дни, през 19. век – 12 дни, а през 20. век – 13 денонощия.

В България въвеждането на новия календар станало през 1916 г. (от 31 март следвал скок на 14 април, т.е. били изрязани цели 13 дни от календара). В Русия – през 1918 г. (31 януари – 14 февруари); в Сърбия и Румъния през 1919 г. (18 януари – 1 февруари); и в Гърция през 1924 г. (9 март – 23 март).

Днес, въпреки някои несъвършенства, Григорианският календар се счита за международен.

НОВОЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР

Когато държавата преминава към Григорианския календар, то църквата остава по стария Юлиански календар. Източноправославните страни решили, по инициатива на цариградския патриарх Мелетий ІV, да се свика през месец май в Истанбул един разширен събор, който да разгледа календарната реформа. Православната църква се страхувала да приеме изцяло Григорианския календар, защото бил папски. Затова на този събор били разгледани няколко проекта за календарна промяна и накрая решили да приемат т.нар. Новоюлиански календар…

През месец май 1923 г. в Цариград (Истанбул) бил проведен събор на източноправославните страни (България не присъствала, понеже била в схизма). На него бил обсъден въпросът с календара. Понеже Григорианският календар бил папски, дело на католическата църква, било решено да се въведе друг, Новоюлиански календар, разработен от югославския астроном проф. Милутин Миланкович (1879-1956), професор по математика и небесна механика в Белградския университет. За разлика от Григорианския календар, в Новоюлианския се изваждат не 3 денонощия на 400 години, а 7 денонощия на 900 години. При това за високосни се считат онези вековни години, чието число на стотиците се дели на 9 с остатък 2 или 6. Решенията на този събор обаче останали неприложени – отделните поместни църкви трябвало сами да решават кога да променят календара.

Доц. Христо Темелски

Споделяне