Православието е во веки веков – да го преподадем на децата си

(За романтичната и поучителна история на храм „Св. преп. Петка“ – Нова Загора, разказва о. Роман Чернев)

– Отче, освещаването на църквата „Св. Петка“ преди 158 години спонтанно се превръща в празник на град Нова Загора и традицията се пази до ден днешен. Какво е отношението на новозагорци към този старинен храм?

– Независимо че тук наричат „Св. Петка“ „малката църква“ – малка във физическо измерение, в сравнение с катедралния храм „Успение на Пресвета Богородица“ – за хората този „малък“ храм е изключително ценен. Това е по-старият, първият храм в града и в този смисъл той е бил много по-желан, много по-изстрадан. Можем да кажем дори, че се явява храм майка, защото е съграден още преди Освобождението, а чрез името си съхранява историческата и църковна памет, че поне два пъти светите мощи на св. преп. Параскева Епиватска – Петка Българска са преминали през територията на нашия град. Веднъж – по времето на цар Иван-Асен ІІ, и след това, когато след падането на Константинопол са пренесени в град Яш, Румъния. Няма писмени извори, че мощите са преминали оттук, но можем да разчитаме на старото народно предание. За това свидетелства и църквата в с. Кортен, която е на 181 години – там има стенопис, на който е пресъздаден моментът на поклонение пред мощите, които са благословение за жителите на селото и на тези земи. Именно заради това, по техния осветен маршрут възникват множество храмове, посветени на най-тачената българска светица. Храмове „Св. Петка“ има освен в Нова Загора и Кортен, също и в с. Пет могили, и в гр. Твърдица, а сигурно и в други селища от региона – по маршрута от Епиват и Константинопол към столицата Търново и гр. Яш, Румъния. В народната памет здраво се е вкоренила почитта към св. Петка. Ето защо преди повече от 150 години жителите на Нова Загора са решили да изберат за небесен покровител на своя храм св. преп. Параскева-Петка.

– Казахте, че храм „Св. Петка“ е първият в града. Дотогава не е ли имало църква в Нова Загора?

– Градът няколко пъти се е местил, поради различни исторически превратности и катаклизми, в това число и чумна епидемия.

О. Роман (вдясно), о. Иван и клиросната певица Недка Друмева, която е на 82 г.

О. Роман (вдясно), о. Иван и клиросната певица Недка Друмева, която е на 82 г.

До Кримската война (1853-1856 г.) в Нова Загора не е имало храм. Звучи парадоксално, но по онова време храм много по-лесно се е изграждал в селата, отколкото в градовете, където бдителността на властта – друговерска, чуждоезична власт – е била много по-голяма. Новозагорци са се черкували в близкото село Кортен – отивали до там пеша, с каруци, с файтони, кой както може. И както пише Стефан Демирев в своята книга „Новозагорската „Света Петка“, за замогналите се граждани станало унизително да се черкуват в селата и така се зародила идеята за съграждането на храма.

Църковното настоятелство било учредено доста преди да започне строежът на църквата. Поради увеличения брой българско християнско население тук се обособило архиерейско наместничество и за наместник бил определен о. Михаил. Тогава в школото, което било на територията на сегашното начално училище „Христо Ботев“, една класна стая е пригодена за църковни нужди, макар и без олтар, без св. Престол. Там не се отслужвала св. Литургия, но ставали кръщавки и изповеди.

 – През нощта българите строят, през деня турците събарят – легенда ли е този разказ за изграждането на църквата, или е истина? Разкажете повече за строителството на храма и за неговата история.

– Интересното е, че по онова време хората са събирали много бързо средства за изграждането на храм. Християните събрали парите и започнали строежа, но без да имат разрешение от властта. И каквото на единия ден изграждали, на другия ден турците го събаряли. Тогава новозагорци намерили в лицето на някой си Кара Султан човек близък до централната власт, дали му рушвет, подарили му и една нива в местността Боклук тарла, а той им издействал ферман за строителството на църквата.

Мястото за изграждането на храма било подарено от овчаря Пеньо Минчев от Нова Загора. Строежът започнал с огромен ентусиазъм през 1857 година и на следващата 1858 г. храмът бил завършен. Тогава поканили Одринския митрополит, който осветил църквата на Петковден. Това събитие положило началото и на есенния новозагорски панаир, и на празника на града.

По време на Руско-турската освободителна война църквата е опожарена, останали да стърчат само стените. След Освобождението набързо е възстановена, но сградата била по-паянтова, от кирпич.

По същото време руските войници и офицери, разквартирувани в града, построили импровизирана църква, като пригодили за целта един павилион. Т.е. в града имало вече два православни храма, но те се оказали недостатъчни. Интересен е един документ от заседание на Общинския съвет – протокол №12 от 3 юни 1887 г. Съветниците отчитат, че в града има 2500 българи, в протокола пише „малки и големи“, и за тях трябва да се предвиди разширение на двете съществуващи църкви.

– Две църкви били недостатъчни за 2500 души българско население?! Да си правим сами изводите към ден днешен.

– Да. И тогава Общинският съвет взел решение да се отдели крупна сума за разширение на храм „Св. Петка“ и църквата е изградена приблизително във вида на сега съществуващата сграда. Когато за архиерейски наместник е назначен о. Георги Шуманов – един изключително ерудиран и амбициозен мъж – настоятелството приема решение за изграждане на камбанарията и за окончателното разширяване на храма. На 2 май 1911 г. е изградена камбанарията, а през 1927-28 г. храмът е разширен окончателно и придобива сегашния си вид. Затова днес в пределите на църковната сграда попада гроб на свещеник, който на времето е бил погребан извън храма. Има две версии – първата е, че това е станало случайно, при разширяването на храма. Други казват, че този човек е бил много смирен и осъзнавайки грехове си, е пожелал всеки, който влиза в храма, да премине по надгробната му плоча – за да се изкупят греховете му.

Иконата „Живоприемни източник“

Иконата „Живоприемни източник“

– Тук има една стара икона „Живоприемни източник“, за която зная, че специално идват хора от други градове, за да се помолят пред нея. Разкажете повече за иконите в храма.

– Има няколко по-старинни икони. Възможно е те да са съхранени и пренесени от разрушения храм.

Олтарните икони са рисувани през 20-30-те години на миналия век от студенти от Художествената академия, но не са подписани. Възможно е да притежаваме икони, изписани от изявени майстори, но за това могат да се произнесат само изкуствоведи след сериозен анализ. Интересно е, че някои специалисти откриват в образа на св. Йоан Кръстител черти на Владимир Димитров – Майстора.

В периода 2007-2008 г. реставрирахме голяма част от иконите. За съжаление, през 50-те години един човек ги е замазал с лак. Направил го е с най-добро намерение, за да ги предпази, но резултатът не беше добър. Освен това с годините димът от свещите беше нанесъл жестоки поражения върху иконите. Реставрацията беше наложителна. Обърнахме се към реставратора Евгени Генчев и той започна постепенно, икона по икона, да ги реставрира, при това на „землячески“ цени, защото е родом от Любенова махала.

През 2008 г. отбелязахме тържествено 150-годишния юбилей на храма, тогава сложихме и парадната икона, и паметна плоча за всички строители, дарители и енориаши на храма.

– Говорихме много за миналото, а как живее енорията днес?

– Ще започна с една интересна романтична история. При възникването на храма четиримата настоятели имали печат, който е сглобяем. Състоял се от четири части и ако някой документ не е подпечатан с цялостно сглобения печат, той бил невалиден. Това е истинска история и в същото време – красив и поучителен пример за силата и значението на единството, на целостта и единомислието.

Днешните енориаши на храма изглежда са достойни за мъдростта на предците си, защото живеят в единство и проявяват единомислие. Елементарен пример за това е реставрацията на иконите, за която ви разказах – всички необходими средства бяха събрани от хората, независимо че тези, които се черкуват тук, имат скромни доходи. Чешмата в църковния двор също беше изградена от група дарители – със собствените им сили и средства, те я изградиха буквално с ръцете си.

Служа в този храм от десет години и най-радващото е, че вече се формираха цели семейства, които живеят на практика православен живот – спазват постите, изповядват се, приемат свето Причастие. Молим се и работим за това техният брой да се увеличава. Около храма вече има оформено едно здраво ядро – ядро на богослужебен, мистичен, реален църковен живот за спасението на душите.

– Вашето пожелание за празника?

– Св. преп. Петка Българска досега столетия е била благодатен покров за целия наш народ, и в частност – за новозагорци. Нека и в бъдеще ни съхрани със своите сърдечни молитви – в добро здраве, в мъдрост, в благочестие и трудолюбие, за да съхраним предадените ни от древност исконни духовни ценности и да ги преподадем на нашите бъдещи поколения – не само тук, но и в глобалния свят, защото Православието и българският национален дух са непроменяеми винаги и вовеки веков. Амин!

Разговора води Милена Иванова-Андреева

Текстът е публикуван в Брой 7 на „АЯЗМО“ – октомври 2016 г.