ПОРТРЕТ

 

 

 

 

 

 

 

Прот. Генадий Заридзе

Цял живот портрета си рисувам,

безобразен-безобразен ми се струва.

Неумело съм полагал май боите

и над мен чудаци са хихикали.

 

Бродих из безкрайни далнини,

за да търся верните бои,

пътища измислял съм безчет

и все едно, ще продължа напред.

 

Портретът ми ще посивее някой ден,

не зная още колко път стои пред мен,

но очите ми ще си останат, знам,

взрени, устремени все натам,

 

където чезне светлината на звездите

и свършват всички гибелни събития.

Там няма за какво да се тревожим,

там всички сме обичани и Божии.

 

Там, дето друга Светлина душите топли,

аз ще разкрия неудачния си облик,

ще се покая, че ужасно съм рисувал,

че в краски съм осъждал и тъгувал.

 

И няма да се оправдавам невъзможно,

тъй трудно е да си добър художник,

но още докато животът не е свършил,

помози, Господи, портрета да завърша.

1985 г.

(Превод: Милена Иванова-Андреева)

 

Защо поетът с китара о. ГЕНАДИЙ ЗАРИДЗЕ изоставя кариерата си на учен биолог и се отдава в служба на Бога