О. Стефан Чалъмов: Няма безобидни „заместители“ на Христос. Животът е перманентен избор между добро и зло

– Отче, т.нар. „Фестивал на здравето“, който ще се проведе на 14. и 15. октомври в Стара Загора, е пример за нарастващ интерес към източни учения и практики – например йога, медитация и др. От какво е продиктуван този интерес, дали в основата му не лежи непознаването на изконната за нашия народ християнска вяра?

– Християнският живот е перманентен ценностен избор. За да избираш, е нужно знание. Ние, които се водим православни християни, общо взето не познаваме изконната вяра на предците си. Християнството е знание, знание за Небесния Баща.  Няма как едно дете, ако е лишено от знание за баща си, да придобие любов към него. Общуването с родителя води до усъвършенстване на любовта и оттук се раждат добрите чувства между родителя и детето. Същото важи, в духовен аспект, за отношението между човека и Бога, между човека-дете и Бога-Баща.

На основата на знанието, християнинът прави своя ценностен избор – ние

 

избираме между светлината и тъмнината

между злото и доброто. Знанието за доброто и злото е заложено като талант вътре у човека. Той трябва само да го преоткрие и чрез правилната си духовна позиция и стремеж, би могъл винаги да прави правилния избор.

За жалост в нашето съвремие не само че не познаваме изконната си религия и вяра, но правим към нея какви ли не „притурки“. Какъвто е случаят и с тези течения, за които споменахте.

Когато се говори например за йога и медитация, не се споменават думите „веда“ или „хиндуизъм“. Нашият народ не разбира, че

 

йога не е просто упражнение

Йогата е пряко свързана с веровата част на хиндуизма. Твърдя, че всяко едно упражнение в йога е насочено към определено езическо божество. За жалост се стига дотам, да чуваме по медиите как в еди-кое си училище или детска градина се провеждал курс по йога, който постигал еди-какви си успехи.

 

– Подобни инициативи обикновено претендират, че са насочени към здравето на човека.

– Православният християнин трябва да знае, че ако добре познава Христос, ако добре познава и разбира своята религия, би постигнал стократно по-големи успехи и в духовния, и в чисто физическия си статус. Но трябва непрекъснато да дава основание на Христос да пребъдва в неговия живот.

Когато допуснем Божията благодат да работи за нашата кауза, да изработи у нас вътрешен духовен мир, когато съумеем, на основата на труда на Божията благодат в нашия живот, да опознаем Любовта и да я направим наша лична кауза, уверявам ви, че няма да има по-красив човек от този, който е съумял да постигне тези неща. Този, който е носител на вътрешния духовен мир, не само постига всичко това, но би могъл да го надгради стократно.

А какво направихме ние, в нашето съвремие – изпъдихме Христос, поставихме го някъде там, в ъгъла, и на практика не му даваме възможност да съ-участва в живота ни. Христос липсва от нашия живот, а духовното начало у човека не търпи празнини. И всяка духовна празнина се запълва от нещо.

 

– Безобидно ли е това „запълване“?

– Няма безобидни неща, когато работим в духовната сфера. Защото, пак ще подчертая, тук има ценностен избор. Българите сме свикнали да разсъждаваме така: „Аз не искам това, не искам и другото, ще хвана средния път“. Не, тук среден път няма, тук избираш между доброто и злото. И ако сме изпъдили Христос, за Когото категорично тези 2000 години са доказали, че Е абсолютното добро, то как можем да приемем за добро другото, което поставяме като заместител. То няма как да бъде добро.

Постигането на изконните християнски ценности е това, което дава

 

пълнота на живота ни

Когато говорим за щастие, за любов, за радост, трябва да знаем, че те не са даденост, те се постигат. Те са продукт на това духовно пространство, което Бог е преподал чрез Божественото Си дихание на всеки един от нас. Йога ли дава това дихание? Хиндуизмът ли дава това дихание? Съвременното езичество ли дава това дихание? Не! Единствено Бог. Но Той никога няма да преодолее твоята свободна воля и да ти даде придобивки насила. Той ти казва: „Ти може да не избереш Мен, но земното съществувание е твърде мимолетно и когато отново се срещнем очи в очи, Аз ще ти потърся сметка по какъв начин се отнесе към живота, който ти преподадох“.

Христос преодоля смъртта. Чрез Своята смърт Той обдари човека с духовно безсмъртие. Обдари ни с вечен живот. А дали ще съумеем да придобием този вечен живот, зависи от нас самите. Нека да даваме на Христос възможност да пребъдва в нас – това е пътят за придобиване на Божията вековечност.

 

Разговора води Милена Иванова-Андреева

Споделяне