Отец Райко: Кощунство причини трагедията в Стражица

Доста християни от цяла България познават пенсионирания свещеник от Търновска епархия о. Райко – от множеството му пътувания из страната през последните години или от служението му в Дряновския манастир навремето. През страшната 1986 година  о. Райко служи в Стражица и околните села – точно в района, който е поразен от поредицата катастрофални земни трусове.

Земетръсната активност в района на Стражица – Горнооряховска сеизмична зона, започва на 21 февруари 1986 г. със земетресение с магнитуд 5,1 в Асеново, Мирово, Бреговица, Кавлак и Стражица. След този трус активизацията продължава. Броят на трусовете постепенно намалява, но след това започва „роене“ на по-слаби сътресения. На 23 ноември се разразява кратковременен рой от слаби земетресения (11 – 12 на брой, с магнитуд от около 2 до 2, 5). Този рой е предтеча на фаталното земетресение, станало на 7 декември в 16 часа и 17 минути. Епицентърът отново е в с. Асеново.

„Още първото земетресение, което стана на 21 февруари, не трябваше да ме изненада“, казва днес о. Райко. Защо – вижте дословно неговия разказ.

 

На 21 февруари 1986 г. земетресението ме изненада в с. Кесарево. Когато по радиото казаха, че епицентърът е в района на гр. Стражица, тръгнах да обиколя всички мои енории: Сливовица, Теменуга, Водно, Балканци, Благоево, Асеново, Николаево, Стражица. Но земетресението не трябваше да ме изненада.

– Защо?

– Защото, когато приех село Асеново, определих един неделен ден – първият неделен ден на всеки месец, да ходя и да служа света Литургия. Като служих около година-две, вярващите християни, които идваха в храма, се изповядваха, причастяваха се. Казваха: „Отче, идвай в съботен ден, че има много панихиди“. Казвам: „Донесете ги в неделя“. „В неделя не може – казват, – в съботата е ден на покойника.“ И аз реших през октомври месец да отида в събота. Отидох, но когато изкарах светата Литургия, нямаше нито петохлебие, нито панихиди. На следващия ден – в неделята, трябваше да служа в с. Николаево. Но бях забравил нещо в св. олтар в с. Асеново. Тръгнах по-рано и когато пристигнах в с. Асеново, вратата на оградата беше отворена. Помислих, че презвитерата на покойния свещеник о. Кръстьо Арабаджиев чука може би камбаната за някой починал. Отварям първата врата на храма и чувам, че вътре се пее. Дори се зарадвах. На мен ми беше трудно да обслужвам 16 енории. Казвам си, ако някой свещеник е дошъл и му харесва, и иска да служи в с. Асеново, половината енории ще му ги отстъпя. Отварям втората врата – петохлебие сложено на масата, пред светия олтар – 12 кошници с панихиди, и една жена държи свещника, и Рада държи кадилницата, пеят „Богородице Дево“ и обикалят покрай петохлебието. Извиках доста силно: „Как не ви е срам! Вчера беше събота, не донесохте панихидите, а сега жена пее и отчита петохлебието!“. Изкарах всички панихиди, изкарах и службата на петохлебието и тогава презвитерата на покойния о. Кръстьо ми каза: „Моят свещеник не знаеше, но когато служеше в Мирово, в Стражица – и може би още някое село, не си спомням точно – идват пред къщи и викат: „Отваряй църквата, тя не е твоя, тя е селска“ и аз идвам и продавам свещи. Идват Стефан Аврамов и Рада – вода светят, панихиди отслужват, петохлебие отслужват, ходят по къщите, опяват починалите и ги погребват на гробището“.

– А кой е този Стефан Аврамов?(За Рада изобщо не питам, защото е ясно, че е жена и няма право да свещенодейства.)

– Певец в църквата, не е свещеник.

Отидох в с. Николаево, изкарах светата Литургия и като се върнах,

 

написах писмо до митрополит Стефан,

митрополита на Великотърновска епархия. Стражица и тогава, и сега е към Великотърновска епархия. И най-изненадващо получих отговор – от цялото писмо помня едно изречение, което е най-същественото. Също – че трябва да го прочета в храма, когато  там са събрани всички, след светата Литургия. Изречението, което съм запомнил, беше следното: в Стария завет, не помня посочката, двама се правят на свещеници и в двете села, които ги използват за свещеници, такъв земетръс станал, че двете села потънали с всички хора, с всички сгради и заедно с тия двама „свещеници“. (Бел. ред.Предполагаме, че става въпрос за историята на цар Озия – виж приложения текст.)

В първата неделя на ноември месец, след светата Литургия, прочетох писмото, за да го чуят всички. Но понеже в различните неделни дни в храма идват различни хора от селото, реших през м. декември да го прочета отново. Те възнегодуваха, но аз го прочетох и януари. Казаха, че не трябвало да го чета трети път, но аз им отговорих: „Идват и нови хора от селото, трябва да го чуят всички!“. Когато на 14 февруари зарязахме лозята, отидохме в читалището на обща трапеза. След като благослових храната на всички и се помолихме заедно, аз прочетох писмото за четвърти път и те казаха, че не искат повече да ме видят. Това беше на 14 февруари 1986 г.

И на 21 февруари някъде към 16 часа

 

последва земетръсът

Храмът стана необитаем. Наложи се да изнесем инвентара, всичко…

– Това е първото земетресение в Стражица?

– Първото голямо земетресение. Между двете големи земетресения е имало много по-малки. Постоянно се тресеше земята. Впечатляващо беше, че през тъмна нощ – нощем, когато няма луна, човек като върви, пипа дуварите, а като тръсне земетръсът, появяваше се едно сияние и човек можеше да прочете спокойно заглавията във вестниците – дребни букви не ги вижда, но заглавията ги чете.

Интересувах се – Стефан Аврамов и Рада продължаваха да опяват и погребват починалите. Аз тръгнах и там, в селото, на площада, от лява страна, като се влиза в селото, отивам всяка първа неделя, нося часослова, прочитам по някоя молитва. След десетина пъти започнаха да идват хора, вземат си по някоя свещичка и започнахме да се молим там. Казват ми да отидем там, където е храмът. Казвам им, че

 

храмът е осквернен –

там са служили тези, които не са свещеници, и ще искаме владиката да го освети.

На Димитровден, 26 октомври – понеже храмът в село Асеново е „Св. Димитър“,може би няма 200 човека, но над 120 бяха, огромно множество, дойдоха в храма в село Кесарево, в храма „Св. вмчк Димитър Солунски“, донесоха панихиди, записаха литургии, носеха петохлебие и след като отслужихме всички неща и приключи светата Литургия, аз им казах: „Не използвайте повече Стефан и Рада да ви опяват починалите и да ви служат разни треби, защото земетръсът може да се повтори“. Тогава това мнозинство се обърна срещу мене и казаха: „Ти си лъжец. Защото сеизмолозите казаха, че земетресението се е изтощило и повече не може да се повтори, трябва да минат стотина години. Повече няма да те търсим и в този храм няма да стъпим“.  И всички си заминаха. Продължиха да използват Стефан и Рада за „свещеници“ и на 7 декември всичко, което беше възстановено, се срина.

Пак по същия начин изчаках да кажат по радиото къде е епицентърът. Като казаха Стражица, по същия начин обиколих всички села… Когато отидох при храма „Св. Димитър Солунски“ в Стражица, той се беше сгромолясал. (Плаче.) Камбанарията се обърнала наопаки и

 

светият кръст на камбанарията се беше забил в земята.

После извадиха камбаната, вързаха я на едно дърво, но тя се беше спукала и не издаваше звук. Искаха да възстановим храма. Аз им казах, че без благословението на владиката, на същото място няма да се съглася. Едни софиянци поискаха да си подарят мястото, населението отказа. Но по-късно, не знам как се съгласиха, и платихме 10 или 11 хиляди лева на общината, продадоха ни място и понеже малко пари имахме, тях ги употребихме за основа, за бетон, а те вземаха една от сглобяемите къщи, 80 квадрата, разглобиха сградата подвижна, сглобихме я на място и така стана храм, който митрополит Григорий освети и му даде име „Пресвета Троица“.

Записа: Милена Иванова-Андреева

 

КАК ЦАР ОЗИЯ РАЗГНЕВИЛ ГОСПОДА

Бележитият еврейски историк Йосиф Флавий разказва, че на един от празниците цар Озия сложил одеждите на свещенослужител и като пренебрегнал възраженията на свещениците, решил да принесе жертва Богу на Златния олтар. Но докато се подготвял, станало силно земетресение, таванът на храма се сцепил, слънчев лъч изгорил лицето на царя и го поразил с проказа.

За опустошителното земетресение в дните на цар Озия говори пророк Захария: „и ще побегнете, както бягахте от земетръса в дните на Озия, цар иудейски“ (Зах.14:5). Споменава се и в Книгата на пророк Амос: „в дните на иудейския цар Озия[…] две години преди труса“ (Амос 1:1).

Цар Озия бил син на Амасия. Царувал над иудейското царство от 767 до 750 г. пр. Хр.

В началото цар Озия бил благочестив: „Той вършеше каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо тъй, както вършеше и баща му Амасия; прибягваше към Бога в дните на Захария, който учеше на страх Божий; и в ония дни, докато прибягваше към Господа, Бог му помагаше. […] И прочу се името му далече, защото беше се укрепил чудно и станал беше силен.“ (2Паралипоменон 26:4-5; 26:15).Когато станал силен и като нямал вече духовните напътствия на Захария, Озия се възгордял и тръгнал по грешен път. Бил поразен от проказа, защото пожелал да

свещенодейства, без да е свещенослужител:

„Но като стана силен, възгордя се сърцето му за негова гибел, и той стана престъпник пред Господа, своя Бог, защото влезе в храма Господен да запали тамян на кадилния жертвеник. След него отиде свещеник Азария и с него осемдесет Господни свещеници, отлични човеци, и те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: не е твоя работа, Озие, да кадиш Господу; това е работа на свещениците, синове Ааронови, посветени за кадене; излез от светилището, защото постъпи беззаконно, и това не ще ти е за чест от Господа Бога. Разсърди се Озия, – а в ръката му имаше кадилница за кадене, и когато се разсърди на свещениците, появи се проказа на челото му, пред лицето на свещениците в дома Господен, при кадилния жертвеник. Погледна го първосвещеник Азария и всички свещеници; и ето, имаше проказа на челото си. Принудиха го да излезе оттам, па и сам той бързаше да се отстрани, защото го порази Господ. И остана си прокажен цар Озия до деня на смъртта си, и живееше в отделна къща и биде отлъчен от дома Господен“ (2Паралипоменон 26:16-21).

Споделяне