На острова на свети Спиридон

ОСТРОВ МИСИОНЕР

бихме нарекли Корфу, ако можехме да си позволим това сравнение.

Помните ли как деликатно св. ап. Павел се обърнал към непознаващите все още Христа жители на Атина. „Мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни – рекъл им той. – Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам” (вж. Деян. 17:22-23).

С подобна някаква деликатност и това благодатно място посреща все още невярващите, за да ги поведе по пътя на вярата. А за вярващите отваря широко своите обятия.

 

ВЕНЕЦИАНСКАТА ВРЪЗКА

На Корфу, и най-вече в столицата Керкира, навикналият на светска красота поглед има за какво да се залови. Но уличките тук не са за движение. Подканят те да поспреш, да поразмислиш, да пообщуваш с приятели. Средиземноморското им очарование е като че ли повече италианско, отколкото гръцко. А сградите несъмнено лежат под етикета „венецианска архитектура”.

За разлика от континентална Гърция, Корфу не пада под османска власт. Владели са го венецианци, французи, англичани и това си личи. Дори по църквите, в някои от които фреските са по западен образец.

Тук храмовете са много и богати на светини – църква до църква. Над всички се извисява тази на

 

 

ПОКРОВИТЕЛЯ НА ОСТРОВА – СВ. СПИРИДОН,

Тримитунтски епископ, славен светител и велик чудотворец – от четвърти век та до ден днешен. Още при първото ни посещение в храма, дежурният свещеник разказа нещо, което бяхме чували и преди – че и днес там идват християни, много от които моряци, за да благодарят на св. Спиридон, че ги е спасил или им е помогнал по чудодеен начин.

Когато отключват раката с мощите на светеца, ако тя не иска да се отвори, знаят, че в този момент св. Спиридон не е там – отишъл е да помогне на някого, който го е призовал. Затова и пантофките, и дрехите, с които е облечено нетленното тяло на светеца, се изтриват, захабяват се и от време на време трябва да се подменят. Има и случаи, когато по пантофите му са намирани заплетени изсъхнали водорасли. Но не това е най-важното. Истинската вяра няма нужда от чудеса и знамения.

 

РУСКАТА ВРЪЗКА

Два пъти участвахме в св. Литургия в храма на светителя Спиридон. И двата пъти ектенията звучаха на църковнославянски. В началото се учудихме, но когато започна проповед с превод на руски, разбрахме, че това е жест от страна на домакините към преобладаващото присъствие в храма. Наистина, руските поклонниците бяха повече от всички останали, взети заедно.

В тези дни Керкира изглеждаше така, сякаш руснаците са „превзели” Корфу без бой. Като започнем от традиционните „рускоезични” магазинчета около храма на св. Спиридон, минем през „марша” на руски моряци по улиците на столицата и стигнем до колоритното руско присъствие в църквата – от красиви млади хора, които се молят съсредоточено, до такива, които четат акатиста на св. Спиридон, застанали пред мощи на св. Фьодор.

 

АДМИРАЛЪТ СВЕТЕЦ

Именно праведният воин Фьодор[1] (адмирал Фьодор Ушаков – 1745-1817) беше станал повод за масираното руско присъствие в столицата на Корфу. Точно по това време частица от неговите св. мощи е била донесена на острова, а „маршът” на руските моряци с духова музика се оказа част от литийното шествие с мощите на новопрославения светия по улиците на Керкира.

За местните жителите адмирал Ушаков е личност с особено значение, тъй като има историческа роля за освобождаването на Корфу и установяване на Републиката на седемте острова.

 

 

СКАЛИ И ЧЕРНИ ДУПКИ

На Корфу Бог е устроил всичко така, че непрекъснато ти се иска да благодариш за красотата на творението. Тук сякаш всичко е за слава Божия – и изумрудените нюанси на морето, и цикламите под открито небе, и белите църквички, накацали по малките островчета край острова, и дори самолетите, които се спускат по екстремно късата писта, като че ли опровергавайки обичайните закони на физиката…

И причудливите скали! Една и съща скала за някои е акостиралият тук вовеки кораб на Одисей, а за други – пиратски кораб, който св. Богородица вкаменила, за да предпази своята света обител. Според човека. Както казахме в началото, Корфу приема всички с любов; черпи едни с мляко, а други с твърда храна – зависи от това колко си пораснал.

Е, и тук се намират черни дупки. Няма да ги изброяваме, ще ги усетите сами. Например в най-туристическите части на острова, когато за миг изгубите от поглед брега и се окажете в кадър от лош филм, заобиколени само от хотели и кръчми.

 

ПОВЕЧЕ ОТ СИЛНИТЕ МОРСКИ ВЪЛНИ…

„Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ” (Пс. 92:4). Този стих от Псалтира посреща богомолците до входната врата на манастира на св. Богородица в Палеокастрица.

Ако имаше входна врата за целия остров, то същият надпис би трябвало да стои там. Защото Корфу е като жив псалом, който слави Бога. Поне така го усетихме ние.

 

Милена Иванова-Андреева

 

 

[1] Процесът на канонизацията на адмирал Ушаков започва през август 2001 г. и завършва през 2004 г. Мощите му са открити нетленни още по време на Втората световна война в Санаксарския манастир “Рождество Богородично”, където е бил погребан. Още тогава монасите свидетелстват за чудодейни изцеления, станали при неговия гроб.

В България последната панихида за адмирал Ушаков (преди неговото прославление) е отслужена от Н. Впр. Варненския и Великопреславски митрополит Кирил на 1 август 2001 г. – ден след датата 31 юли, на която през 1791 г. руските моряци, водени от Ушаков, разбива турците в епичната битка при нос Калиакра.

Паметта на св. Фьодор (Ушаков) се почита в деня на неговата кончина – 2 (15) октомври, и в деня на неговото прославление – 23 юли (5 август).

 

Споделяне