Нашият век

 

 

 

 

 

 

 

Фьодор Тютчев

 

Днес не плътта, духът се разврати.

Човекът тъй отчаяно тъгува…

Сред мрак към светлината се стреми,

но зърне ли я – с ропот се бунтува.

 

В неверие опален, изсушен,

непоносимото готов да носи,

съзнава свойта гибел, ден след ден

за вяра жаден – вярата не проси.

 

Не ще рече, с молитва и сълза,

макар да страда пред заключените двери:

„Пусни ме! Вярвам, Боже мой! Ела

и помогни на моето неверие!“…

10 юни 1851

 

Превод: Милена Иванова-Андреева