Светлини сред сенките – резултати от детския литературен конкурс на списание „Аязмо“

В първия брой на списание „Аязмо“ обявихме детски литературен конкурс. Темата заимствахме от богослова Георги Тодоров, който в едно свое изказване много точно формулира консуматорския триумф в начина, по който обществото ни празнува Рождество Христово: „Рожден ден без рожденик“. Това, че голяма част от хората празнуват, като неволно пропускат или съзнателно загърбват същината на празника, е печален факт. Детската рисунка

» Read more

Отвори врати първият храм “Св. патриарх Евтимий”

На 19 ноември отвори врати за богомолци новият православен храм, изграден на територията на Тракийския университет край Стара Загора – първи и единствен засега, който има за свой небесен покровител великия български архиерей и книжовник св. Патриарх Евтимий Търновски. С благословението на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Галактион, молебен отслужиха архимандрит Авксентий (Делипапазов) и свещеноиконом Йордан Карагеоргиев. Службата събра множество християни

» Read more

Декада на св. Климент Охридски в едноименното читалище

От 20 до 30 ноември читалище „Св. Климент Охридски“ отбеляза дни за възхвала на своя патрон – по традиция, чието начало е положено през 1993 г. Кулминацията на тържествата беше на 25 ноември, когато Православната църква чества паметта на св. Климент, архиепископ Охридски. В този ден, след празничната Света Литургия, в храм „Св. Въведение Богородично“, в чиято енория се намира

» Read more

Архим. Павел (Стефанов): Проповед за Рождество Христово

Проф. д-р архимандрит Павел Стефанов (1948-2012) е първият православен монах професор в съвременна България. Преподавател в Шуменския университет по История на Църквата, История на религиите и Литургика.   През 1995 г. бях на специализация в университета на Уулвърхемптън, Англия. Веднъж чаках на опашка в библиотеката и видях трима странно облечени студенти – с бради, кепета на главата и дълги дрехи.

» Read more

Иконата на Рождество Христово

Иконографията на Рождество Христово, идването на Спасителя в плът на земята – най-важното събитие в Свещената история, се оформя още в V-VI век. Едни от първите изображения на празника се отнасят към периода на ранното християнство. Срещаме ги в катакомбите, на саркофазите, върху поклоннически възпоменателни предмети от Светите места. В тях сцената се свежда само до присъствието на непосредствените участници

» Read more

Молитва на Нова година

Владико Господи Боже наш, извор на живота и безсмъртието, създател на всички видими и невидими твари! Ти положи времената и годините в Твоя власт и с премъдрия и всеблагия Твой промисъл управляваш всичко. Милостиво приеми тая наша благодарност и молба от нас, Твоите недостойни раби, в Твоя небесен жертвеник и добросърдечно ни помилвай. Благодарим Ти за Твоите щедрости, които прояви

» Read more

Дума на броя: СПАСИТЕЛ

Какво означава „спасител“ в разговорната реч днес? Първата асоциация е за човек, който се хвърля да спасява удавници. Защото такава е представата ни за „спасение“ – живееш небрежно, обикаляш на воля плажовете на живота, сърфираш, гмуркаш се и като тръгнеш да потъваш, чак тогава викаш с цяло гърло „Помощ!“. И това е в добрия случай – ако все пак се

» Read more

КВАРТАЛЪТ, в който се оглеждаме

Това не е кварталът на богатите, към който мнозина се стремят. Нито на бедните, от който опитват да се измъкнат. Всички, още щом се родим, получаваме известие, че някой ден ще се преселим там. Кой кога – един Господ знае. Това е кварталът на ония, които вече са си отишли от този свят. Гробището. Точно преди година някои медии публикуваха

» Read more

Из “СТРАННИК”

(Стихове на протойерей Генадий Заридзе)         ВЕЧЕРТА ЗАВЪРШИ С ДЪЖД Преваля вечер, дъжд се сипе, затоплен в пладнето съгрято, листенца плуват във водите, животът бърза, тръгва лятото.   И не е важно в този час, че нещо сме недоразбрали – прошарени, но в първи клас в очистването на съзнанието.   Едва когато хор камбанен удари твоята кончина,

» Read more

ОДУШИ (малка лична история)

Одуши – така казваха моите мили селски баби на деня, в който се поменават починалите. Изговаряха го слято, с ударение на първата сричка. Тогава тази дума ми звучеше загадъчно, но и селски, по бабешки. Поправях ги с градската дума задушница. По-сетне разбрах, че думите не се делят на градски и селски. А бабешкото „одуши“ днес ми изглежда все още тайнствено,

» Read more
1 12 13 14 15