Най-възрастният студент на Богословския факултет гледа към докторската степен

Ради Николов е роден през 1939 г. Завършил е магистратура в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Когато се дипломира – през 2013 г., е на 74 години и засега остава най-възрастният студент в историята на факултета. Неговите колеги от магистърска програма „Вяра и живот“ – повечето от тях също зрели хора със сериозни професии: юристи, зъболекари, преподаватели, предприемачи – се обръщат към него с почтителното „Бай Ради“. Той печели уважението им не само с възрастта си, но и със старанието и енергията си. За цялото си следване в Богословския факултет бай Ради отсъства от лекции само два дни, като предварително се уговаря с колегите си как ще навакса пропуснатото. Завръщането му носи изненада за всички – бай Ради показва пресни-пресни снимки от поредното си участие в ски състезание за ветерани.

„Може би зад всичко стои майка ми – разказва днес бай Ради. – Защото съм израсъл в много религиозно семейство. Когато сключихме граждански брак със съпругата ми, свекървата я посрещна с думите, че в нашата къща невенчана снаха няма да влезе. И независимо от трудните години, намерихме начин да се венчаем без много шум.“

Днес Ради Николов е щастлив баща и дядо. И двете му деца са добре устроени, но живеят в чужбина. Чудите се защо е това „но“? Защото бай Ради кори хората от по-старите поколения, в това число и себе си, за това, че младите напускат България. „Често с жената, като си говорим вечер, се питаме къде сбъркахме“, терзае се бай Ради и не приема нито глобализацията, нито каквито и да било политически и икономически извинения за това, че бъдещето си отива оттук. От странство той не иска подаръци – разбрал се е с децата, когато решат, да му дават пари. С парите си купува богословски книги и старателно ги надписва – от кого точно е подаръкът и по какъв повод.

На младини бай Ради е завършил металургия и с това се е занимавал цял живот. Донякъде заради децата се решил на стари години да учи отново. „Още докато самите те бяха студенти, понякога ми обясняваха колко е трудно днес. Нищо чак толкова трудно няма, казвах им и го доказах. Сега понякога  се шегувам, че може да запиша докторантура.“ И нищо чудно да го направи.

А засега бай Ради помага в църквата, гледа овощна градина и е готов да почерпи с троянска сливова всеки от колегите си, който има път към Орешака.

Милена Иванова-Андреева

Богословието е за всяка възраст и за всяко време. То е дар и венец на познанието – интервю с доц. д-р ПАВЕЛ ПАВЛОВ