МАЛКА ЛИ Е МАЛКА БОГОРОДИЦА? Рождество Богородично – ден на всемирна радост

(„Малкото“ чудо на раждането на Св. Богородица от безплодната Анна подготвя голямото чудо на Въплъщението на Божия Син, Който идва в света „заради нас, човеците, и заради нашето спасение”.)

В църковната година всеки ден е празник – в памет на светец или събитие. Но смисълът на празника не се изчерпва с възпоменаването: „Църковните празници не са само възпоменаване и прослава на отделни събития от живота на Спасителя, на Пресвета Богородица и светците, но и израз и утвърждаване на догматите на вярата”.[1]

„Раннохристиянските отци и учители на Църквата често са подчертавали, че посредством християнските празници нагледно се представят благодатните дарове на „религията на спасението”, а тяхната последователност в годишния богослужебен кръг ни разкрива основните моменти от свещената история – Божия промисъл за света и човека. Така учението на Църквата преминава от есхатологията към всекидневния живот на християнина, освещавайки годишния космически цикъл на неговия живот.”[2]

Празникът Рождество Богородично се чества на 8 септември. Пълното му название е Рождество на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Прославата на Св. Богородица започва непосредствено след нейното Успение. Тя сама предрича това с думите, изречени в дома на праведната Елисавета: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята си; защото, ето, отсега ще ме ублажават всички родове” (Лука 1:46-48).

Установяването наУстановяването на празници, посветени на паметта на Св. Богородица, започнало през периода ІV-VІ век. Предполага се, че първоначално е съществувал един-единствен празник, който е обхващал всички събития от живота на Божията Майка, а честването му е ставало в дните след Рождество Христово.[3]

Почитането на Божията майка  е потвърдено на Третия вселенски събор (на който е осъдена ереста на Несторий – 431 г.), защото „Един и същ е вечният Син на Отца и роденият във време по плът Син на Дева Мария, която за това с право трябва да бъде наричана Богородица.”[4]

Най-ранните свидетелства за празника Рождество Богородично датират от IV-V век. Св. царица Елена (+327) издигнала в Палестина храм в чест на празника.[5]

Богослужебните текстове описват раждането на света Богородица от престарели родители, след дълго очакване, след много скръб от безчадието и пламенни молитви към Бога да ги дари с рожба. Но раждането на малката Мария е радост не само за нейните родители, защото: „Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплодната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот.” (Кондак, глас 4)

Цялото богослужение на този ден изразява радостта на Църквата, че с раждането на св. Дева Мария започва изпълнението на Божието обещание за спасение на човечеството.

Кратко, но въздействащо, тропарът синтезира смисъла на празника:

„Твоето рождение, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш. Той, като отмени клетвата, ни даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни вечен живот.” (гл. 4).

БОГОСЛОВИЕ НА ПРАЗНИКА

Рождество Богородично е празник на всемирна радост, защото, с раждането на св. Дева Мария започва изпълнението на Божието обещание за спасението на човечеството.

Раждането на Св. Богородица от безплодната Анна е едно „малко” чудо, което подготвя голямото чудо на Въплъщението. Затова е тъй голяма радостта в деня на Рождество Богородично, защото св. Дева е избраницата на Бога – път, по който Божият Син идва в света „заради нас, човеците, и заради нашето спасение” [6].

Смисълът на събитието е отразен и в името на пресветата Дева – Мария, което според някои означава „надежда” (св. Епифаний Кипърски), а според други – „горчива вода, сълза” (св. Николай Велимирович). „Блажени Иероним в труда си „За раждането на св. Мария” пише, че това име било определено още от Ангела, когато предизвестил за раждането й. И едното, и другото обяснение са правдоподобни и богати по смисъл: Мария – сълза горчива и на родителите си, и на целия ветхозаветен Израил, който чакал избавление; Мария – непоклатна надежда за родителите й да имат рожба на старини и на новозаветното човечество за избавление от греха и вечно спасение.” [7]

ИКОНОГРАФИЯ НА ПРАЗНИКА

„Църквата винаги напомня, че иконата е създадена преди всичко за поклонение и е оръдие на благодатта. Православната икона се изгражда на принципа на отсъствие на емоционална и веществена доминанта в нея. Тя отразява в себе си най-великите истини на вярата в Спасителя – тя е едновременно и проповед, и молитва, и средство за духовно преобразяване.”[8]

Иконата е сакраментална, но самата тя не е тайнство и получаването на благодатна сила не става „екс опере операто”, а зависи от вярата на този, който й се моли.”[9]

Рождество Богородично, както всеки празник, има своя икона, на която е представено всичко най-важно, най-ценно и неповторимо, което се отнася до съдържанието на празника.[10]

За иконите на Св. Богородица е прието, че отстрани на лицето й се изписват буквите МР OY (съкратено от Митир Теу – Майка на Бога, Майка Божия). Характерни са и трите звезди: на главата (челото) и на двете й рамена – като символ на нейното приснодевство.[11]

Най-древните запазени икони и фрески, на които е изобразено Рождество Богородично, датират от Х-ХІ в., което не изключва наличието на този иконографски сюжет преди посочения период.[12]

Сред най-старите запазени изображения на празника са стенописите в църквата „Св. София” – Киев (първата половина на ХІ в.), както и в църквата „Св. Иоаким и Анна” в сръбския манастир в Студеница (1304 г.). Устойчивата и широко разпространена иконография на празника обаче свидетелства косвено за това, че икони за празника Рождество Богородично са съществували още в доиконоборческия период. Като пример може да се спомене зографията на един грузински храм от VІІ в. (в с. Атени, близо до гр. Гори) – запазените в този храм стенописи са от ХІ в., но по всичко личи, че те са едно подновяване на по-стара монументална живопис, най-вероятно от доиконоборческия период.

Иконографията на по-старите изображения е по-бедна откъм детайли и битови подробности, характерни за иконите от по-късни времена. На ранните икони в центъра на композицията е изобразена св. Анна, полулегнала на високо ложе. За  фон на иконата служи традиционен архитектурен декор. Фигурата на праведната Анна, в сравнение с останалите персонажи, се отличава с доста по-големите си размери. Пред св. Анна стоят жени с дарове, а пред ложето й – жена, която къпе Богородица в купел. На някои икони подават новородената на майка й.

На иконите от по-късно време вече е изобразен и праведният Иоаким. Той се появява в иконите на празника към края на ХІІІ в. – обикновено на фона на палат или надничайки от кулата на палата, а понякога и в молитвена поза. Едно от най-ранните му изображения е в църквата „Св. Богородица” в Сушице, близо до Скопие, Македония.

Иконите от по-късно време съдържат и повече подробности от обстановката в дома на праведните Иоаким и Анна. Появяват се изображения на маса, отрупана с дарове и угощения, езерце, птици… Въвеждането на тези детайли има свой смисъл – то цели да направи зрителя съпричастен към радостното събитие, което озарило цялата вселена.

Още от ХІІ в. в цикъла, посветен на живота на Св. Богородица, присъства сцената с приласкаването на Мария. По-късно тази сцена намира място в иконите, посветени на празника Рождество Богородично. Праведните Иоаким и Анна са склонили глави към новородената Мария, която стои на коленете им. За тази композиция – с приласкаването на малката Мария, вече е отделено специално място, което е и архитектурно обособено.

Особено интересни са клеймата, които възпроизвеждат разгърната история на Рождество Богородично. Тяхното съдържание е свързано със събитията, описани в древното предание: праведният Иоаким принася жертва в Иерусалимския храм, първосвещеникът отказва да приеме жертвата му, защото тълкува безчадието му като последица от скрити грехове, плачът на Иоаким в пустинята, плачът на Анна в градината, срещата на съпрузите при вратите на иерусалимския храм, разговора на Иоаким и Анна, самото Рождество Богородично и т.н.

Рождество Богородично присъства и в монументалната живопис, където често е представено като част от историята на Иоаким и Анна. Самата сцена на Рождеството подробно е изобразена на мозайка от първата третина на ХІV в. в константинополския манастир „Хора” (Кахрие Джами). Св. Анна седи на ложето и разговаря с една от жените, четири прислужници с големи съдове и дарове в ръцете образуват празнична процесия. В краката на родилката са положени дарове. Отдясно наднича Иоаким, по-долу млади жени се готвят да изкъпят Мария. Интересно е, че новородената Богородица тук е без дрехи, за разлика от изображенията, където прислужницата държи над купела повито дете. В противоположния ъгъл има креватче, което една от прислужниците грижливо застила.

Ще обърнем по-специално внимание на две български икони. Едната е „Рождество Богородично” от края на 17. – началото на 18. век, която се съхранява в музея на Светия синод в София. Иконата е от църквата „Успение Богородично”, с. Арбанаси, а нейни автори са даскал Стойо и даскал Недьо. Особено впечатляващо е изображението на св. Анна: в яркочервена дреха – цвят, който символизира победата на живота над смъртта; както и особеното ложе-стол, върху което тя на практика е седнала, а не легнала – това символизира раждането без страдание.

Особено интересна е другата икона – от  Велико Търново, ХІХ в.: на масата стоят родителите Иоаким и Анна, но люлката с малката Богородица липсва – Богородица е нарисувана на икона и св. Анна я държи в ръцете си, за да я покаже на гостите.

Покланяйки се на иконите, посветени на празника Рождество Богородично, ние отдаваме почит на Божията Майка – и за нейната лична святост, и за участието й в спасителното дело на Господ Иисус Христос. Иконите ни помагат да усетим още по-осезаемо радостта на празника – всемирната радост от раждането на Пресвета Богородица – раждане, с което започва изпълнението на Божието обещание за спасението на човеците.

Текстът е публикуван в Брой 6 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)

 

[1] Рашков, Иван. Християнски празници и иконография. – В: Пътят на човека към Бога. С., 2005, с.40-45

[2][2] Рашков, Иван. Пак там

[3] Вж. Авксентий, Архимандрит. Литургика. Пл., 2005, с. 231-232

[4] Коев, Тотю. Догматическите формулировки на седемте вселенски събора. С., 2011, с. 178

[5] Вж. Денев, Иван. Богослужебна прослава на Св. Богородица. Сп. „Духовна култура”, 1989, кн. 2, с. 15-32.

[6] Никео-Цариградски символ на вярата

[7] Пимен, Неврокопски митрополит. Света Богородица – живот и прослава. С., 1981, с. 60

[8] Рашков, Иван. Християнски празници и иконография. – В: Пътят на човека към Бога. С., 2005, с. 40-45

[9] Рашков, Иван. Догматико-канонически и иконографски изисквания към православната икона. – Църковен в-к, 1992, бр. 32.

[10] Вж. Рашков, Иван. Християнски празници и иконография. – В: Пътят на човека към Бога. С., 2005, с. 40-45

[11] Вж. Рашков, И. Догматико-канонически и иконографски изисквания към православната икона. – Църковен в-к, 1992, бр. 32.

[12] Васильева, А. Рождество Богородицы – иконы праздника, http://www.pravmir.ru/rozhdestvo-bogorodicy-ikony-prazdnika/