Икони от 1884 г. отново са пред богомолците в Стара Загора

При започналата наскоро реставрация на стенописите в старозагорския храм „Св. Николай“ бяха „открити“ пет изящни стари олтарни икони: на Рождество Христово, Пресвета Богородица, св. Йоан Предтеча, св. Николай Мирликийски Чудотворец и св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Внушителните по размер изображения са съхранявани в храма, но досега великолепието им е оставало скрито под пластовете замърсявания, натрупани с времето. Тези икони имат висока художествена стойност, смята реставраторът Лука Делийски, който ги е почистил и тепърва ще ги реставрира.

За богомолците, разбира се, иконите имат стойност преди всичко като „оръдие на благодатта“[1]. Християните могат да им се поклонят и да се молят пред тях – на 9 май, в деня на летния Никулден, когато Православната църква отбеляза Пренасянето на мощите на св. Николай, иконите вече бяха изложени покрай северната и южната стена в храма.

На гърба на някои от тях стои годината 1884. На иконата на св. Николай е отбелязано, че е дарена същата година от „медникарския табор“, уточни художник реставраторът.

Каква ще е съдбата на светините след реставрацията им, все още не е ясно. Ще се търси възможно най-доброто решение, каза предстоятелят на храма о. Емилиян. Според него иконите са запазени още от стария храм „Св. Николай“, който е съществувал преди да се изгради днешната църква.

Първият храм на името на св. Николай е построен през 1834 г., но е изгорял напълно при опожаряването на Стара Загора през 1877 г. През 1883 година била осветена „църква-барака“, в която християните се молели до освещаването на сегашния храм в края на 1909 г. Вероятно точно на този „временен“ храм са били подарени през 1884 г. иконите, за които говорим.

 

Ето какво разказва през 1934 г. свещеноиконом Ст. Стойков[2] за временната „църква-барака“, в която снегът навявал през пролуките и чак виното за Светото Причастие замръзвало:

„На 19 и 20 юлий 1877 г. турците запалили българските къщи, училища и църкви, които изгорели заедно с всичката им покъщнина и скрилите се в тях българи. В построения през 1834 г. храм „Св. Никола“ били избити скрилите се българи, за да се избавят от пожара и турския ятаган. Храмът бил изгорен до основи и дотолкова повреден, щото и камъните от стените му почти станали негодни да се построи върху тях покрив. След Освобождението енориашите на храма се принудили да стегнат изгорелия си храм, поради това, че църквата „Св. Димитър“ е много далеч от енорията им и че само в един храм черкуването на целия град не могло да се продължи за дълго време. Енориашите почнали да обмислят по кой начин да поправят църквата „Св. Николай“. Това обаче се явявало не по силите им, защото, от една страна, останалите зидове на тази църква от пожара били съвсем повредени и за да се направят изново, изисквали се големи материални средства,  а от друга страна, мнозинството от енориашите се състояло от бедни вдовици с дребни сирачета. Затова през 1882 г. се решило: да се построи дървена барака между стените на стария храм, която да служи за църква, докато енориашите се посъвземат и намерят средства за построяване на нов храм. Тази църква барака служила от 1883 г. до 15 декемврий 1909 год. […]Същата църква-барака е била осветена на 15 май 1883 година от Сливенския митрополит Гервасий в деня на Цар Борис-Михаил.

Вътрешната обстановка на новата църква била много окаяна, скромна и крайно бедна, а намерените богослужебни съсъди били негодни. Чрез просия били набавени някои църковни потреби и покъщнина. Иконостасът бил с приковани дъски и плат о греди, към който били поставени няколко икони. […]

Направената реконструкция на храма била много проста и обикновена. Видът й на барака бил много плачевен. През накованите край стените дъски зимно време свободно навявал сняг из целия храм. Свещениците извършвали богослужението с голяма несгода, каквато едва ли се поддава на описание. Достатъчно е като се каже, че при послания с камъни и тухли под и слабия покрив, през който свободно нахлувал вятър и сняг, нямало никаква печка, каквито въобще нямало по онова време, за да си представим как са изтърпявали свещеници и християни при богослужбата и ще си обясним тогава как виното за Св. Причастие, по думите на дядо иконом Иван п. Николов, замръзвало в църквата.“

[1] Рашков, Иван. Християнски празници и иконография. – В: Пътят на човека към Бога. С., 2005, с. 40

[2] Стойков, Ст. Стогодишнина на храма „Св. Николай“ в Ст. Загора, 1935, с. 56-58

 

Св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец

Св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец

 

Св. Николай Мирликийски Чудотворец

 

Пресвета Богородица

 

Рождество Христово

 

Св. Йоан Предтеча