Иконата на Рождество Христово

Иконографията на Рождество Христово, идването на Спасителя в плът на земята – най-важното събитие в Свещената история, се оформя още в V-VI век. Едни от първите изображения на празника се отнасят към периода на ранното християнство. Срещаме ги в катакомбите, на саркофазите, върху поклоннически възпоменателни предмети от Светите места. В тях сцената се свежда само до присъствието на непосредствените участници – Света Богородица, Младенеца в яслата, животните, Свети Йосиф и Витлеемската звезда. Постепенно иконографията на Рождество Христово се развива, както и богослужението за празника.

Рождество Христово е описано в Евангелието на Св. ап. Лука, който пестеливо описва събитието, а малко по-подробно – овчарите и ангелския хор (Лука 2:1-20), и съвсем кратко в Евангелието на Св. ап. Матей (Мат 1:1-2). Разказът е допълнен от Протоевангелието на Яков (гл. XVII – XX).

Сцената обикновено се разгръща на фона на хълм, в центъра на който се намира пещера. (На мястото на пещерата, приютила Младенеца, е била издигната църква още по времето на византийския император Константин, а майка му Елена дарява на новия храм сребърна ясла. Тази яслата се пази и до днес като реликва в църквата „Санта Мария Маджоре” в Рим.) В пещерата виждаме изобразена яслата, в която е положен увитият в пелени Младенец. Зад нея се поместват животните – вол и осел (съгласно пророк Исая 1:3): „Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си, но Израил не Ме познава, Моят народ не Ме разбира.”

Централно положение в композицията на Рождество Христово заема Божията майка. Чрез нея падналият човешки род дава съгласието си да бъде спасен чрез Въплъщението Божие. Позата на св. Богородица има дълбок смисъл. Когато тя е полуседнала, това говори за безболезненото раждане на Христос, а също така и за раждането като девица. В повечето й най-известни изображения обаче се рисува лежаща, с което се подчертава реалността на Рождеството, несъмнената човешка природа на Младенеца.

Славословещите и известяващи ангели разгръщат композицията нагоре чрез ангелското войнство, пеещо „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:13-14). Виждаме и пастирите, слушащи благовестието на ангелите. Те са първите представители на човешкия род, узнали за Рождеството на Спасителя и подканени да Му се поклонят. Единият от тях често се изобразява свирещ на овчарска свирка. Така към ангелския хор се прибавя и човешко изкуство – музиката.

Влъхвите, цветът на езическия свят, са изобразени яздещи коне или поднасящи дарове. Водени от звездата, те идват да принесат на Бога дарове: злато, ливан и смирна – своята наука, любов и послушание, според тълкуванието на св. Йоан Златоуст. Отначало поклонението на влъхвите е представяно в отделна сцена, като Света Богородица е на трон, а Младенецът е седнал облечен в скута Й. В Менология на император Василий II влъхвите са ясно разграничени като старец, зрял мъж и младеж, съответстващи на трите архетипа на човешката възраст.

Звездата, която според Евангелието на св. ап. Матей показва пътя на мъдреците към Христос, оформя централната ос на композицията, а лъчът й сочи право към пещерата. Звездата не е просто физическо явление, а небесен вестител.

В долната част на композицията още веднъж е изобразен Младенецът, но този път в сцена от всекидневния бит – една или две жени го къпят.Той е като всяко друго новородено дете, има нужда от всички естествени неща, присъщи на човешката природа.

Последният детайл от иконата на Рождество Христово е изображението на Св. Йосиф Обручник, разположен също в долната част на композицията. Седящ и замислен. Тази поза, свързана с неговите съмнения и изкушения след Благовeщението, се утвърждава в иконографията на празника. Пред него – в образа на стар овчар, облечен в козя кожа, го изкушава духът на съмнението. Традицията, предадена от апокрифите, ни разказва как дяволът изкушавал Йосиф, казвайки му, че такова раждане не е възможно, защото е противно на човешката природа.

Съществуват и по-подробни варианти на сцената Рождество Христово. В тях е илюстриран разказът за бягството на Света Богородица с Младенеца и Йосиф в Египет , както и понякога, подробно представена – сцената с избиването на младенците.

 

Зорница Иванова, иконописец

 

Текстът е публикуван в Брой 2 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)

 

На снимката: Рождество Христово. Миниатюра, Минология на Василий ІІ, Константинопол, 985 г. (Ватиканска библиотека)