ЗАЩО св. ЙОАН РИЛСКИ е покровител на миньорите?

(Три чудеса на светеца, разказани от родения през 1861 г. пернишки миньор дядо Пене Мацов)

Св. Йоан Рилски е покровител на целия български народ, но защо миньорите го приемат за свой пазител и свързват с него професионалния си празник?

През 1945 година Елена Огнянова[1] се срещнала в „Радина чешма“ (квартал на Перник) с бившия миньор дядо Пене Мацов, който тогава бил на 84 години. Питала го откога и защо се празнува миньорският („минскьо“) празник. Ето какво й разказал той.

 Как са открити „Старите рудници“

[…] Един сиромах човек сънувал свети Ивана, който му показал къде да отиде да копа, та да открие кюмур. По това време мъжете от Мошино и Калкас копали блещив (гланциран) кюмур за турците. Местото, което показал светецо, било при Кулата. После човеко разказал, че докато копал, се виждал светецо пред очите си. Най-после открил много въглища, дека са сега „Стари рудници“ станали най-важни и заедно с това започнало проучването  и на други места около селото и се открили много нови рудници.

Свети Йоан спасява затрупани миньори

Еднъж, по време на работа, у „Стари рудници“ се срутили стените и запушили изхода. Работниците вътре останали живи заровени. Седели уплашени и се чудели какво да правят. Тогава още не била създадена „Спасителна служба“. Изкопаните въглища събирали у кошове и износили на гръб. Сичко било работено на ръка. И когато били най-много уплашени, започнали да се задушават от тежък въздух, чули глас и се показала светлина, не точно светлина, а некакво сияние. Много трудно разравяли срутените въглища и се промъкнали, докато излезнали през друг вход, за който никой не знаял по-рано. Руднико опирал у некакви огромни каменни блокове, между които им се открил пролаз, колкото да се промъкне човек жив и здрав. Като излезнали миньорите, видели видели висок, слеб, белобрад старец, който носил в ръцете си кандило и им светил през цялото време. Дувал силен ветър, ала пламико на кандилото не угаснал – се блещукал и показвал пъто. Миньорите повикали старецо да спре, но тоя си продължил напред и не се обърнал.

Миньоро, откриватело на въглищата, рекъл тогава: „Това е сам свети Иван. Той ми показа, дека тука има кюмур, сега ни пази да не станеме зян. Жената ми рече, като тръгвах на работа, дека днеска е дено на свети Иван Рилски…“.

Миньорите не ходят на работа в Деня на светеца

На следващите години на тоя ден работниците започнали да се крият и да не одат на работа. Началствата се чудело какво им става на тия мъже, та не се явяват на работа.

Кога отидох у мината, разказва дядо Пене Мацов, немаше много мераклии за работа под земята и началниците влизаха в рудниците, познаваха ни по име и ни уважаваха. Фалеха ни, поздравяваха ни за имен ден, черпехме се заедно, без да се прави разлика между инженерин и обикновен работник или минен техник.

Имахме един златен директор на мините Иван Симеонов. На Петровден поръчал, като излеземе от смена из руднико, да отидеме при него у канцеларията. Отидохме десетина човека. Разпита ни как е работата, убави ли са въглищата и току рече: „Бай Пене, ти да немаш днеска имен ден?“. Засмеяхме се. „Имам, ама като си отидем на Радина чешма, че празнуваме.“ Той извади почерпка и рече: „Днеска имаш празник и си дошъл на работа. А защо на дено 19 октомври те немаше, нито тебе, нито некой друг. Две години гледам календаро, кой празник е – пет дена по-рано Петковден, седем дена по-късно Димитровден. Димитър и Петко у нас с лопата да ги ринеш. А на 19 пише „Преподобни Йоан Рилски Чудотворец“. Защо тоя ден бегате от работа, като никой нема имен ден?“.

Моите другари хъката-мъката и казаа как са открити „Старите рудници“ и какво са се спасили при едно големо срутване.

Началството обявява деня за празник на мините

Пред “Старите рудници” на първия миньорски празник, 1903 г.

Пред “Старите рудници” на първия миньорски празник, 1903 г.

Директоро нищо не каза. А после написал писмо до Министерството името на мини Перник да стане „Свети Иван Рилски“. Разрешиа и от 1903 дено „Свети Иван Рилски“ стана миньорски празник и със сека година ставаше по-голем, повече народ се събира от цела България, тържествен празник и за миньорите, и за техните семейства и роднини… Тоя ден празнуват и миньори от други рудници из цела България. Миньорите насекъде го избраха за покровител, защото живото си е прекарал у пещери и подземия, какъвто е и миньорският труд.“

Близо до „Старите рудници“ със средства на миньорите е построена и минната църква „Свети Иван Рилски“, отбелязва още Елена Огнянова. Строежът започнал по инициатива на директора Иван Симеонов през 1910, но завършен през 1919 г. и осветена 1920 г. Забавил се поради седемгодишните войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. И построяването на църквата е свързано с предание, добило легендарен характер. Това място било определено от един копривщенин, минен техник. Ето какво е съхрането в народната памет:

Свети Йоан помага на контузен минен техник

Една вечер от „Стари рудници“ излязъл минният техник, нещо ядосан, и като вървял, псувал и проклетисвал професията си. И вървейки, се ударил в един голям камък, за който нямал спомен, че съществува там. Паднал възнак със счупен крак и не могъл да се изправи. Било много късно и пусто наоколо. Лежал отчаян и безпомощен в тъмната нощ. По едно време слаба светлина от кандило блеснала в очите му. Видял, че кандилото държи висок, сух мъж с бяла до пояса брада. Стоял и го гледал, след това се обърнал да си тръгне и казал: „Не бой се! Помоли се за помощ и Бог ще ти изпрати! След два дни е моят празник и ще дойде тук от Ноевци жена вдовица с две мъжки деца. Тя ще ти оправи крака и никога не забравяй моя празник“.

Сутринта, когато работниците отивали първа смяна на работа, го намерили и пренесли у дома му. След два дни, на „Минскьо празник“, дошла от Ноевци една жена с две момчета. Отишла направо в къщата на техника, казала му, че видяла сън за него и дошла да го излекува. Той, като имал предсказаното от светеца, се оставил в ръцете на жената. А тя се оказала истинска майсторка. Наместила крака, превързала го със серина вълна, върху която счупила 10 яйца, обвила отгоре „изкорубена“ върбова кора и завързала с пояс. Поръчала да отвържат крака след 40 дни.

Бог на помощ

Техникът спазил дадените напътствия и кракът му зараснал толкова хубаво, че дори в скоро време забравил за счупването. Но докато лежал, мислил и размислял как да се отблагодари на рилския светец. И щом се вдигнал на крака, отишъл при директора, разказал преживяното и решили, че посоченото място е свято, там да издигнат черква[2] и всеки миньор, преди да отиде на работа, ако пожелае, да се отбие и да запали свещ. От тогава започнали да събират средства за черквата, вярвайки, че светецът ги закриля и започнали да произнасят: „Бог на помощ“. […]

Разказът на дядо Пене Мацов съответства на

официалната версия за възникването на празника,

която откриваме в архивите:

При един семеен излет на чиновниците и инженерите при мината, в околностите на близкото село Калкас, през 1903 г. се заговорило за пръв път за създаване на един празник на мината и за избиране на един светия, който да бъде покровител на миньорите. Малко след това инженерите Ив. Симеонов, Ян Мечирж и Франц Скрижка, заедно с кондуктора Т. Нелиба се събрали и обмислили избора. Предложен бил св. Прокопи за покровител, който е покровител на миньорите в Чехия, обаче решено било празникът да се състои на 1 ноемврий[3], неделя на св. Иван Рилски. Решението било взето с три срещу два гласа, тъй като инж. Симеонов, като председател на комисията, имал два гласа. Във връзка с това между управата на мината и Министерството на търговията се разменили следните две писма.

Управлението на мината с писмо № 1725 се обръща към министъра на търговията:

„Почти всички занаяти и заведения както в странство, така и в България си избират свой патрон покровител на занаята или заведението, в чест на когото в течение на годината се избира и ден на честването му, било от всичкия еснаф на занаята, било от цялото заведение.

При всичко, че минното дело у нас датира от повече от десет години, то си няма още свой патрон покровител. Тъй също и поверената ми мина, която съществува от 1892 г. и която не е без полза за страната и държавата, няма свой патрон, свой покровител.

Съществуването на такъв покровител и избирането на ден за празнуването му без съмнение е от голяма полза за отделните занаяти и заведения.

То помага за сплотяване на еснафа помежду си, за отстраняването появилите се между тях недоразумения и за повдигането на занаята или заведението на нужния уровен на развитието им.

Това като се има предвид – поверената ми мина, след дълги обсъждания, е избрала за свой покровител св. Иван Рилски, а за ден, в който да се празнува той – 19 октомврий.

За патрон на минното дело в Чехия е св. Прокопий, в немско – св. Варвара. Русите по всяка вероятност са взели от немците заедно с минното изкуство и техния патрон – св. Варвара, която те честват по цяла Русия.

У нас, българите, няма, както казах по-горе, още избран покровител на минното дело и ако не се желае да се подражава на другите, желателно е да се избере за патрон покровител на минното дело у нас св. Иван Рилски, защото в битописанието на св. Иван Рилски се казва, че той е прекарал почти целия си живот в пещери – подземия, в каквито почти, може да се каже, прекарваме и ние, мирьорите част от нашия живот. Друг по-подходящ и отговарящ на горните искания светия нямаме.

Това като Ви докладвам, Господине Министре, моля да се позволи на мината да празнува 19 октомврий всяка година като свой празник в чест на св. Иван Рилски, през който ден ще се държат на работниците сказки главно по минното дело.

Със създаването на такъв празник ще се създаде за в бъдеще у нас рудничарски елемент, който под покровителството на своя патрон ще се старае да подигне минното дело на подобающа височина във всяко едно отношение.

Директор (п.) инженер Ив. Симеонов

Счетоводител-делопроизводител Хр. Дъбовски“

В отговор на горното, министерството съобщава на директора на мината Перник с писмо № 13933 от 30 юлий 1903 г. следното:

„По повод рапорта ви от 23 т.м. № 1725 съобщава Ви се, че се разрешава, щото поверената Ви мина да празнува всяка година деня 19 октомврий като свой празник, в чест на патрона си св. Иван Рилски. За този ден най-добре ще бъде управлението на мината да разпорежда да се използва празникът, като се държат сказки на работниците главно по минното дело.

Управляющий Министерството, Министър на правосъдието Н. Генадиев, за началник на Отделението на Мините инженер Т. Михайловски“

[…] Още същата година (1903) покровителят на миньорите св. Иван Рилски е бил честван. […] От работниците били събрани по 1 лв., с които се накупили продукти за един обяд. Направили една голяма открита кухня при градинката, която сега се намира пред читалището. В самата градинка сковали от дъски скамейки и маси. Дошъл денят и всички работници се събрали около селската църквичка, където бил отслужен молебен.[…]

* * *

Православната църква почита св. Йоан Рилски три пъти в годината: на 18 август, когато е неговото успение; на 19 октомври, когато са пренесени мощите му в град Средец; на 1 юли, когато мощите му се завръщат в Рилската света обител.

Както се вижда от разказа, първоначално миньорите празнуват на 19 октомври, но по-късно за техен професионален празник е определен денят 18 август.

 

Бел. ред. Специална благодарност за професионализма и отзивчивостта на специалистите от отдел „Краезнание“ на Регионалната библиотека в Перник, и по-специално на Петя Терзийска, която ни оказа изключително съдействие при разработването на темата.

 

[1] Елена Огнянова е българска писателка, фолклорист и етнограф. Родена е през 1928 г. в село Радуй, Пернишко. Завършила е философия и българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, но посвещава целия си живот на изучаването на народното творчество. Работила е в Института по етнография при БАН, в Радио София и в Министерството на културата. Записала е над 25 хиляди народни песни и приказки от цяла България. Съвместно с академик Михаил Арнаудов издава поредицата „Българско народно творчество” в 13 тома.

[2] На това място е построен храм „Св. Йоан Рилски“

[3] Тази информация е от 1941 г. – след първата промяна на календара; това е денят, който съответства на 19 октомври.

Текстът е публикуван в Брой 6 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)