Защо „празникът на буквите” трябваше да е на 11 май?

Накратко: Защото буквите са за хората, а не хората за буквите.

А с повечко думи: Защото на 11 май Църквата почита паметта на равноапостолните Методий и Кирил. Когато отделно от тяхната памет празнуваме Деня на българската просвета и култура, празнуваме нещо абстрактно.

Това е и основната разлика между светските и църковните празници.

Днешният свят, който уж е човекоцентричен, всъщност пренебрегва човеците и ни учи да ценим нещата – вещите и абстракциите. Такива са и празниците му. Какво означава например Ден на детето или Ден на майката? Няма дете „изобщо”, нито майка „изобщо”. Има  конкретни човеци и всичко е лично.

Църквата, която е Богоцентрична, истински почита човека като венец на Божието творение, отчитайки незаменимостта и ценността на всяка една човешка личност.

Църковните празници, за разлика от светските, почитат конкретни личности (или конкретни събития, в които са участвали конкретни личности).

И като говорим за личности, нека да припомним, че индивидът става личност в общението. Човек се осъществява като личност в общението си с Бога и с ближните. Това собствено е и празникът – общение. Смисълът на празника е в общението, но не само между човеците тук, а и между земната и небесната Църква. Да празнуваме, означава да общуваме с Бога; както и със светиите, които са истински живи, независимо че са си отишли от този свят.

Да празнуваме буквите или просветата, без да почитаме Бога и светците просветители, означава да лишим празника от същността му, да го принизим и обезсмислим.

 

А ЗАЩО ДЪРЖАВАТА ПРАЗНУВА НА 24 МАЙ?

Празникът, който днес наричаме Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, възниква неразделно свързан с почитта към светите Методий и Кирил – основатели на тази наша просвета и култура и създатели на славянската писменост.

До 1916 г. всички чествания в тяхна памет – и църковни, и светски – са на 11 май. За това свидетелстват не само църковните календарчета, но и многобройните публикации във вестници и списания. (Вижте например Ботевия вестник „Знаме” от 8 май 1975 г., където той описва, не безкритично, „как празнуваме ние тоя знаменит и свещен за нас празник”.)

До 1916 г. и държавата, и Църквата отчитат времето по Юлианския календар.

За да се компенсира изоставането спрямо астрономическия календар, през 1916 г. българската държава въвежда Григорианския календар. Това станало в края на март – от 31 март следвал скок на 14 април, изрязани били 13 дни от календара.

Църквата обаче продължила да служи по Юлианския календар. Тя не „изрязала” тези 13 дни и според църковния календар „11 май” започнал да се пада тогава, когато гражданският календар на държавата вече показвал „24 май”. Ето защо след 1916 г. Църквата започнала да почита паметта на равноапостолните Кирил и Методий на 24 май. Така било до 1968 г.

През 1968 г. Българската православна църква приела Новоюлианския календар. (Информация за Юлианския, Григорианския и Новоюлианския календар вижте в приложените карета.) По този начин Църквата също „изрязала” дните, които формират изоставане спрямо астрономическия календар. И така църковните празници започнали да се падат отново на датите, на които са се празнували преди 1916 г. Например Рождество Христово отново започнало да се празнува на 25 декември (както било до 1916 г.), а не на 7 януари (както било между 1916 и 1968 г.).

Празникът на светите Методий и Кирил също „се върнал” на старата си дата – 11 май.

Междувременно обаче дълги години, над половин век (от 1916 до 1968 г.) имало не само църковни, но и светски, както се казва – всенародни чествания на светите братя на 24 май. Ето защо след календарната промяна от 1968 г. Църквата поискала от държавата всенародното честване на празника на славянските просветители да става на 11 май. Държавата, разбира се, не благоволила. Хората вече били свикнали с датата 24 май, а безбожната власт нямала никакъв интерес да насочва народната любов към църковна почит на някакви християнски светци, пък били те и равноапостолните Методий и Кирил.

Споделяне