Защо поетът с китара о. ГЕНАДИЙ ЗАРИДЗЕ изоставя кариерата си на учен биолог и се отдава в служба на Бога

Още в първия брой на сп. „Аязмо“ обещахме да ви разкажем за свещеника бард о. Генадий Заридзе. В началото творбите на този автор излизат в Русия под псевдоним Странник – такова е и заглавието на поредицата от 14 диска с песни, на които о. Генадий е автор и изпълнител. С времето интересът към песните му расте и той е принуден да излезе от анонимност – по напътствието и с благословията на Воронежкия митрополит Сергий. През 2013 година текстовете на песните от поредицата „Странник“ излизат в едноименна книга.

Но как този роден поет с китара, който започва професионалния си път като учен изследовател, стига до решението да служи на Бога. Биолог по образование, той се интересува от физиологията на смъртта. Разработва, съвместно с колеги, въпроса за съществуването на душата след физическата смърт на човека и планира дисертация в тази област. Внезапно обаче го поваля тежка болест. Ето какво разказва самият той: „При едно пътуване (това се случи през април 1982 г.) във влака Воронеж – Москва силно се простудих – до такава степен, че когато се върнах във Воронеж, вече ми беше съвсем зле, непоносимата болка в главата не спираше нито за миг, невъзможно беше да я отслабиш. След седмица състоянието ми се влоши и ме откараха в реанимация. В колата на „Бърза помощ“ съм изгубил съзнание, конвулсиите престанали. Когато ме завели в болницата, тялото ми вече било вдървено. Нищо от това, което се е случило по-късно, не си спомням, а каквото знам, го знам от разказа на реанимационната сестра.

А ето как е било. Казали на жена ми да се готви за погребение, тъй като по всички медицински показатели да оживее човек в такава ситуация е невъзможно. Когато отнесли тялото ми на носилка в реанимацията, то почти не давало признаци на живот. Санитарите влезли, за да отнесат лежащия на съседния креват вкочанен труп в моргата, но вместо него взели мен. Когато се върнала сестрата, която попълнила документите, се разстроила: не е трябвало да откарват неизстиналото още тяло, трябвало да се опитат да реанимират. По нейно настояване ме върнали обратно от моргата. При пункцията на гръбнака установили пневмококов менингоенцефалит. Като цяло, не ставало дума за по- нататъшния ми живот. Реанимацията се изчерпала с това, че ме включили на система с пеницилин, сложили ми катетър и вързали, както е прието, гърба ми към леглото, за да не се блъска тялото. Но… Въпреки прогнозите, на следващия ден сутринта аз дойдох в съзнание – изпълнен с абсолютната увереност, че „онзи свят“ съществува! Това, че има Бог, разбрах още докато бях в съзнание. Но освен това, сега знаех, че „там“ Бог решаваше въпроса дали да ме остави на земята. Разбира се, той направи това по Своята велика милост, а не защото, както се казва, ти там нещо означаваш. Не, просто Той – любещият Баща – пожали окаяния грешник и го остави на покаяние. Даде му шанс. […]

След „завръщането“ организмът ми стремително се възстанови, независимо от всичко. Лекарите гледаха на мен като на някакъв „експонат“, бяха удивени: как така съм жив! Поработих в катедрата не много, около година, след това си тръгнах, защото вече не виждах смисъл в дисертацията, стана ми безинтересна. Не защото бях настроен против научната работа, а защото в този момент разбрах: служението на Бога, Който ме помилва, е по-важно от всичко останало на света.“

 

* * *

Първите си песни о. Генадий създава още по студентско време. Спира да пише за десетина години след ръкоположението (независимо че сам духовният му отец схиархимандрит Серафим го благославя да не оставя творчеството). През 1999 г., по конкретен повод, се ражда една песен и това слага край на притеснениeто, че на свещеника не подхожда „да дрънка на китара“. От тогава досега о. Генадий пише непрестанно .

Творчеството му е творчество от първо лице – без изкуствено конструиран лирически герой. Неговата поезия е красива, силна и православна едновременно. Поезия, в която изразните средства са само средства и авторът ги контролира, а не те него; поезия, в която образите са просто образи, а не диктатори на подмяната посред някакъв въображаем свят. В стиховете му срещаме целомъдрено припокриване на живот и творчество, съвсем в духа на православното разбиране за единство и цялост на личността.

Песните на о. Генадий изглеждат неразривно свързани и с личния му духовен път, и с пастирското му служение. Те са и негова изповед, и негово послание, а често пъти – и негова молитва.

Милена Иванова-Андреева

 

О. ГЕНАДИЙ ЗАРИДЗЕ е роден на 18 май 1959 г. На 14 октомври 1988 г. е ръкоположен за дякон, а през 1989 г., на празника Вход Господен в Йерусалим – за свещеник. През 1995 г. завършва задочно Московската духовна семинария. От 2001 г. о. Генадий е предстоятел на храм „Покров на Пресвета Богородица“ в с. Отрадное, близо до Воронеж.

 

СТИХОВЕ НА О. ГЕНАДИЙ четете тук:

ЛАМПАДА

ПОРТРЕТ

ПРИЗОРИ