Дума на броя: ПРОШКА

По изключение поместваме тази рубрика на последната страница. Нека да е за ония, които четат отзад напред – та да си дойде всичко на мястото. Защото прошката е преди много други неща. Не е смирен онзи, който не може да прости на ближния си. Не е достатъчно мъдър онзи, който не може да прости на себе си греховете, за които дълбоко се е покаял и които е изповядал. А какъв е смисълът на предстоящия пост, ако той не е част от покаянието, ако не завърши с изповед и не ни доведе до причастие с Тялото и Кръвта Христови? Ето че прошката е темата на деня, независимо от злобата на деня и от всичките ни тежки земни грижи.

Истинската прошка е високо духовно постижение, до което малцина достигат. „Простих – казва, – но няма да забравя“, чували сме неведнъж тези думи. Така „прощаваме“ ние, по човешки. А Господ ни учи друго за прошката – че когато Той прости, за греховете ни няма вече да си спомни (Вж. Иеремия 31:34; Евр. 10:15-17). Прошката е онзи бутон „дилейт“, който изтрива без остатък всяка следа от упрека към ближния, от осъждането, и ако щете – от самосъжалението колко много сме пострадали. Очиства сърцето и отваря място на благодатта Божия.

За жалост съвременният човек донякъде се срамува от прошката и дори я приема като ограничение. А прошката дава свобода. И пак ще се убедим колко мъдри са били предците ни, според това как са избистряли думите и техния смисъл. „Да простиш, означава да отделиш злодея (грешника) от злодеянието (греха). […] В сръбския език изразът „да простиш“ идва от славянската дума прост, което означава свободен, освободен – пише прот. Радован Бигович. – В този контекст да простиш означава да се освободиш от злото, от болезненото минало.“ В българския език, ако отворим старите речници, като синоним на прощавам е дадена думата отпускам, обяснена като: да дадеш простор, свобода, да освободиш… А в живия разговорен език, само допреди няколко десетилетия, прощавам се е използвало и като парясвам, развеждам се, отново в смисъла „давам някому свобода“.

Прошката е освобождаване, нека не забравяме това. Та нали всеки ден се обръщаме към Бога с думите от Господнята молитва: „и прости нам дълговете ни (т.е. греховете ни), както и ние прощаваме на длъжниците си”.

 

Милена Иванова-Андреева

Текстът е публикуван в Брой 3 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)