Дума на броя: ПРОСВЕТА

Влизам в стар, изключително добре поддържан селски храм. Хора от селото ми го хвалят добронамерено: Най-ценното в нашата църква е, че в нея е пял Левски. Хубава работа, мисля си, не е ли най-ценното туй, че е дом Божи, че има за небесни покровители равноапостолните Методий и Кирил, че от иконостаса греят икони на стари майстори… Изрекла съм нещо от това на глас и хората веднага се съгласяват: Да, да, разбира се… Ала във въздуха остава да витае нещо като: Те всички църкви са дом Божи и всички си имат покровители, но в нашата освен това е пял Левски.

Винаги ми е бил интересен старият въпрос, станал за българите в предосвобожденската епоха малко като въпроса за яйцето и кокошката: Какво иска свободата – екзарх или Караджата. И днес си мисля, че верният отговор е третият: Бог. Триединния Бог. Казано на по-популярен език – просвета, ала истинска просвета. И този отговор е верният дори най-буквално, в исторически план. Защото, ако навремето владетелите по нашите земи бяха истинно просветени и живееха живот по Бога, в любов и единение помежду си, сигурно нямаше да ни залеят османските пълчища. И нямаше изобщо да стигнем до въпроса за яйцето и кокошката. А Левски щеше да си остане монах.

Днес положението не е по-различно. Без да отрича Христос директно, Европа Го прогони от публичното пространство, похули Го, като набеди Него, най-кроткия и смирения, за „нетолерантен“, защото нетолерантно било да изричаш истината в прав текст. И заприиждаха лъжебогове. И виждаме вече това, което се задава пред портите. Какво ни чака занапред, един Господ знае.

Сега повече от всякога ни е нужна просвета. Просвета, не просто добро образование, не даже само и чиста нравственост. А просвета. Да отворим очите си за Светлината – защото „Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“ (Иоан 1:9).

За съжаление, в т.нар. „поствремена“, които обитаваме, на образованието се гледа като на инвестиция. От него не се очаква да работи за формирането на човека. Личността все пак бива „образувана“, но чрез „об-рязване“ – в удобна „за бизнеса и обществото“ форма. Между другото, оттам идва и думата „образование“ – от старобългарското „образъ“, с корен „разъ“, който иде от глагола „резати“, т.е. „режа“. Режа! – оттам иде думата образование. А не е добре да се формират човеците чрез калъчката, добре е да им се отварят очите за светлината.

И без да формализираме думите, пак да кажем, че днес на нас ни е нужна просвета. Просвета в евангелския смисъл на думата: „Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците“ (Лук. 2:30-32). Просвета със „Словото, що от Бога дойде, Словото, що кърми душите човешки, Слово, що укрепва сърца и умове, Слово, подготвящо всички да познаят Бога.“ *

В Стара Загора една млада зографка наскоро произведе новина, като организира заедно със своите питомци изложба базар на рисувани от децата икони. Друга една учителка, с която разговаряхме, години наред въвежда децата от неделното училище в християнската вяра. И двете правят това под крилото на Църквата, тихо и кротко, без патос и шумотевица, и без да очакват похвала и обществено признание. За мен те са истински просветители. За такива хора си мисля, когато казвам, че няма да е лошо да си имаме едно Министерство на просветата.

Христос воскресе!

 

Милена Иванова-Андреева

Текстът е публикуван в Брой 4 на „АЯЗМО“ – списание за православен живот (Стара Загора)

––––––––––

* Проглас към Евангелието