Доц. д-р Павел Павлов: Богословието е за всяка възраст и за всяко време. То е дар и венец на познанието

– Доц. Павлов, по какво богословието се отличава от останалите университетски специалности?

– Богословието е особен вид знание. Не го определяме само като наука, а много често говорим за него като за дар: нещо, което е постижимо за човека, но все пак е дар, който иде свише. Нещо, което се дава посредством благодатта на Светия Дух. Това е, погледнато чисто богословски. Когато говорим обаче за дара, трябва да кажем, че там инициативата е на Бога – Той призовава, а ние се отзоваваме.

Ако сравняваме богословието с другите видове знания – специално в българската православна християнска традиция от средновековието насам, – то винаги се е възприемало като високо знание, като венец на знанието. Защото богословието е словене на Бога, или търсене на думи да бъде описан неописуемият Бог.

През призмата на университета, уверено говорим за богословието като завършек на универсума от знания. Има природни науки, точни, естествени, хуманитарни, обществени, педагогически  и т.н.; теологията, или богословието, както е по-добре да го наричаме на български, е завършек, венец на знанието. Както човекът е завършек и венец на творението, така и богословието, погледнато през системата на университетското образование, е завършек на знанието. Защото ние търсим думи да изречем и да опишем това, което е неописуемо – Бог, Който е всемогъщ, всезнаещ, Който е Абсолют. За което много трудно се намират сили. Ако човек разчита само на собствените си сили, богословието е непосилно за него. За това говори много св. Григорий Палама в споровете през ХІV в. – че богословието е възможно дотолкова, доколкото Бог ни даде благодатни сили, за да можем да Го познаем. Така че богословието е едно богочовешко знание, синергия, допълване между силите, възможностите, талантите, подвига, трудолюбието на човека, от една страна, и благодатта Божия, която Господ, посредством Светия Дух ни дава свише, за да можем ние да говорим, да словим и славим Бога. Всъщност това е и целта на богословието.

– Може би тази специфика, за която горите, е причина в Богословския факултет кандидатите за задочно обучение да са повече от тези за редовно, както и за по-високия интерес към магистърските програми, в сравнение с бакалавърската степен. Вероятно се изисква зрялост, за да се обърнеш към богословието като съзнателен избор?

– Богословие може да се изучава през целия живот, то не е свързано с определена възраст. Но богословието е за по-зрели хора. Това не означава само възрастни, има и млади хора, които са доста зрели. По принцип богословието е за осъзнати хора, които са наясно и имат много здрава мирогледна система. Особено когато говорим за свободно ориентиране към богословието, без човек да се съобразява с някакви стремежи за реализация или с натиска на родители и среда. Когато е свободно избрано, богословието е за всяка възраст, за всяко време и обикновено дава благодатни плодове. В този смисъл, студентите при нас са по-зрели. Така е и при магистрите, и при бакалаврите – където има по-голямо желание за задочната форма на обучение.

– През последните години има силен, траен интерес към магистърските програми на Богословския факултет на СУ. С времето броят им расте  – така факултетът се стреми да обхване различни групи от хора или отговаряте на изискванията на времето?

– По-скоро магистърските програми са отражение на екипите, които ги реализират. През последните години приемаме по около 60 магистри всяка година и не всички програми стартират. Обявени са като възможност девет, но стартират обикновено пет-шест. Хората се съсредоточават около основните програми, които са и най-старите, най-класическите и богословски. Това са „Вяра и живот“ и „Съвременни аспекти на богословието“. Те са по-общи и са предназначени основно за хора, които имат трайно желание да се занимават с богословие, но не са се обърнали към него в бакалавърската степен. Когато вече са придобили друго образование и са се утвърдили в професията си, те се обръщат отново към богословието и търсят възможност да получат широка обща богословска подготовка. Именно това предлагат тези програми. Чрез тях човек може и да се „докатехизира“, ако това не е станало в енориите. Да се „довъцъркови“ и да стане част от живота на Българската православна църква.

– Магистърската програма „Вяра и живот“, за която споменахте, като наименование може би най-пълно изразява смисъла на обучението по богословие. Живата връзка между вярата и живота стои в основата и на другите магистърски програми. Това например се вижда съвсем директно в програмата „Християнско поклонничество“, която стана известна с инициативата да се възроди пътят на Рилския чудотворец. Разкажете нещо повече за нея.

– Магистърската програма „Християнско поклонничество“, на която имам честта да съм ръководител, е по-практическа. Стремежът на нейните инициатори е тя да дава практически възможности за реализация на тези, които се обучават в нея. Но от друга страна, тя индиректно е насочена и към хората, с които нашите студенти в бъдеще ще работят. Защото едно поклонническо пътуване, колкото и да е кратко, трябва не само да популяризира включените в него светини. То трябва да даде възможност на хората, които в ежедневието трудно могат да отделят време за духовното си просвещение, да чуят беседи за вярата, за богослужението, за духовния живот, за Църквата в съвременния свят. Това е голямата цел на тази програма и в този смисъл тя има добър успех, независимо че не всяка година можем да я стартираме. Екипът, който отговаря за нея, е натоварен и я стартираме през година.

Поклонническият път „Рилският чудотворец“ се роди в рамките на тази програма, по инициатива на един от магистрантите – за да има поклоннически път, който хората да извървят с богослужение, с икони, с хоругви, с акатисти, канони и т.н. И така, през 2010 г. ние възстановихме този стар път, по който нашите предци са вървели. В началото преминавахме от София до Рилски манастир, по планинските била. От три години насам имаме колеги от Велико Търново, съмишленици, които извървяват и други части от пътя на мощите на св. Йоан Рилски, при тяхното последно предвижване до Рилския манастир през 1469 г. Тази година те ще вървят пеш от В. Търново до Никопол – един от първите етапи по пътя на мощите. Наскоро имах разговор с колоездачи, които също искат да се включат в някои етапи по пътя на Рилския Чудотворец. Така че тази година вероятно няма да сме само пешеходци, но към нас ще се присъединят и млади хора на велосипеди. Ще се събираме заедно с тях вечер и на местата, на които четем акатиста. А вечерите за нас са много важни, защото тогава има беседи от свещеници, които ни придружават по пътя. Между трима и петима свещеници вървят заедно с нас всяка година. Слава на Бога за това, защото пътят не е лек. Вечер се беседва по най-важните духовни въпроси, които занимават съвременните млади хора. Казвам млади, тъй като повечето от участниците са съвсем млади, макар че в поклонническия път се включват и хора над 80-те.

– Какво ще е бъдещето на обучението по богословие у нас? Има ли шанс да бъдат увеличени бройките по държавна поръчка за задочно обучение, където кандидатите са повече?

– Обикновено хората, които изучават богословие, не са кариерно ориентирани, не целят материален и професионален успех. Това е дисциплина за духовно ориентирани хора, ето защо при нас кандидатите за задочно обучение са повече и така е било винаги, още от 80-те години.

В бакалавърската степен кандидатите са много млади хора, 18-годишни, току-що излезли от гимназия. Трудна е адаптацията на младия човек в ритъма на Богословския факултет, който е свързан с богослужението и е по-натоварен от обикновените специалности. Понякога хората не издържат на този ритъм, понякога обстановката им се струва доста необичайна. Богословският факултет е много консервативен в това отношение – богослужението и Църквата са в центъра.

Празнично богослужение в параклиса на Богословския факултет

Празнично богослужение в параклиса на Богословския факултет

Ние много държим на църковността, на връзката с Църквата, на това, че няма богословие без Църква. Така образоваме нашите питомци. Невинаги при младите хора това се случва по очаквания от тях начин, затова и намаляват с времето. Докато при задочниците е обратното. С тях се изграждат много стабилни връзки, във всяка една от годините на обучението им.

Не зная дали всичко това ще се отрази на бройките по държавна поръчка за следващата учебна година. Но в бъдеще богословието вероятно ще остане една от важните специалности, които държавата трябва да подкрепя и закриля.

Интервю на Милена Иванова-Андреева

Снимкиmitropolia-sofia.orgbg-patriarshia.bg, uni-sofia.bg

Най-възрастният студент на Богословския факултет гледа към докторската степен – за РАДИ НИКОЛОВ, роден 1939 г., четете ТУК