Денят на българската просвета трябва да се празнува на 11 май

Интервю с доц. Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия               

– Доц. Темелски, от години Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост се празнува на 24 май, а Църквата почита паметта на равноапостолните Методий и Кирил на 11 май. Откъде идва това разминаване?

– Това разминаване има дълга предистория. Формално то се е получило през 1968 г., но се корени много по-рано.

До 1916 г. всички празнуват паметта на светите Кирил и Методий на 11 май.

През 1916 г. българската държава въвежда Григорианския календар и от 31 март последвал скок на 14 април. Църквата обаче продължила да служи по Юлианския календар. И така празникът „се прехвърлил” на 24 май. (Виж подробно в приложените текстове.)

Тъй като държавата вече следвала Григорианския календар, а църковното богослужение все още било по Юлианския, някои определяли ситуацията като „календарно безредие”. По този повод, на 28 декември 1966 година проф. Константин Бобчев, църковен настоятел при патриаршеския катедрален храм в Софя „Св. Ал. Невски”, написал изложение по календарния въпрос до тогавашния патриарх Кирил, с копия до всички членове на Св. Синод. Той цитирал една статия от Ст. Каблешков (поместена в „Учителски вестник” през 1927 г.), която завършвала с критична оценка по адрес на Църквата, заради раздвояването на народа и създаване на затруднения сред самите вярващи.

Проф. Бобчев искал Църквата да приеме празнуването на църковните празници по нов стил, а не по стар, както карала от 1916 г. насам. Накрая авторът, сякаш с пророческо виждане, препоръчвал неподвижните празници, започвайки с Рождество Христово и Нова година, да се честват по един и същи стил с държавата, а определянето на Пасхалната дата и свързаните с нея подвижни празници да става съгласно изискванията на Първия вселенски събор и методите на изправения Юлиански календар.

През лятото на 1967 г. Св. Синод назначава специална комисия, която да се занимае с календарния въпрос и да даде мнение. След като разгледал мнението на въпросната комисия, на 22 декември 1967 г. Св. Синод в пълен състав решил следното: „След една година да се въведе в църковна употреба т.нар. „изправен”, или Новоюлиански календар в диоцеза на БПЦ. Той възстановява честването на неподвижните празници на истинските им дати – както са в богослужебните Минеи, а за празнуването на Пасха и зависещите от нея подвижни (местещи се) празници – до Петдесетница, запазва ръководните принципи на древната Александрийска пасхалия. Календарът да влезе в сила от 20 декември (навечерието на Рождество Христово) 1968 г.” Също така бил замолен Комитетът по въпросите на БПЦ и религиозните култове при Външно министерство да направи постъпки пред държавната власт всенародното честване на празника на славянските просветители св. св. Кирил и Методий да става на 11 май, а на св. Климент Охридски – на 25 ноември, както те били празнувани до 1916 г. За съжаление, не било постигнато съгласие по този въпрос и от тогава става разминаване в празниците. Това разминаване продължава до ден днешен.

– Разминаването в празника на св. Климент Охридски, за което споменахте, също е печално. Питала съм мнозина студенти защо празнуват на 8 декември. Чувала съм какви ли не версии, включително: „Защото тогава е роден Джон Ленън”. Но нито един от тези, с които съм говорила, не свързва 8 декември с празника на светеца, който е покровител на първия български университет.

– По същия начин се е получило и с празника на народните будители. През 1923 г. министър Стоян Омарчевски, чийто внук Александър Омарчевски сега е декан на Богословския факултет, въвежда този празник като училищен, а по-късно той става общонароден. Празникът е сложен не на произволна дата, а на 1 ноември, защото по тогавашния календар тогава се чества св. Йоан Рилски.

Този празник е бил забранен през 1947 г. След демократичните промени, по инициатива на д-р Петър Константинов, председател на „Мати Болгария”, празникът беше възобновен, но не на 19 октомври, когато се почита рилският светец, а на 1 ноември. И по този начин отново празнуваме не както трябва.

Има още такива примери.

– Тази година Белоградчишкият епископ Поликарп, който е викарий на Софийския митрополит, отслужи в софийската ротонда литургия за празника на св. Георги на 23 април, когато би трябвало да се почита паметта на светеца по сегашния нов стил. Защо нашата Църква почита паметта на св. Георги по стар стил, на 6 май?

–  Проучвал съм този въпрос специално. Сега празнуваме Гергьовден на 6 май, но според житието на светеца той е загинал на 23 април. Би трябвало, след промяната от 1968 г., когато преминаваме към Новоюлианския календар, да го почитаме на 23 април, а не на 6 май. И да, оказва се, че така е било до 1976 г.

Прегледах стари църковни календарчета и установих, че от 1969 до 1976 година Гергьовден е вписан в църковните календари на 23 април. По това време обаче партийната и държавната власт заменяше църковните празници с измислени, например Ден на лозаря – вместо св. Трифон, Ден на овчаря и пастира – вместо Гергьовден…

Един ден Тодор Живков наредил на председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючуков да отиде в Св. Синод и да ги помоли да върнат честването на Гергьовден на 6 май, „за да не се объркват трудовите селяни”. Синодалните старци обаче отказали.

На излизане от Светия Синод Михаил Кючуков срещнал тогавашния директор на Синодалното издателство д-р Харитон Попов, с когото били съученици от семинарията, и му се оплакал, че не можал да постигне съгласие по този въпрос. Харитон Попов, който беше много интересна личност, казал на Кючуков да не се притеснява, да докладва на другарите горе, че той ще оправи нещата. Кючуков го изгледал и казал: „Как, Харитоне? Синодалните старци не искат, как ти ще решиш въпроса сам?”. „Църковният календар се печата при мен – отговорил Попов. – През следващата година ще сложа на своя глава Гергьовден на 6 май и ще кажа, че е партийно поръчение”. Така и станало. Разговарях лично с Харитон Попов по този въпрос: „Аз, аз съм виновен за това”, казваше с ирония.

И от тогава досега празнуваме Гергьовден не както трябва. Не бива, след като нашата Църква е преминала изцяло към Новоюлианския календар, да се връщат отделни празници на старите им дати.

– Е, неведоми са пътищата Господни. Така пък празнуваме Гергьовден едновременно с монасите от Зографския манастир.

Някои хора смятат, че е правилно всичко да се празнува по стар стил.

– И нашите родители са възприемали, че правилното празнуване е било преди 1968 г. Макар че е било така само от 1916 до 1968 г. Но понеже те са се родили и израснали в този промеждутък от време, смятат, че това е правилното. А до пролетта на 1916 г., като погледне човек по стари вестници и календари, църковните празници са, както са сега. Така са отпечатани и в църковните книги, в минеите.  Дори е имало след 1916 г. затруднение в църковните служби. Затова и проф. Бобчев пише през 1916 г., че се е получило календарно безредие.

Днес също има календарна анархия. И тя е свързана не само с разминаванията в празниците, но и с преизчисляванията на датите.

Например датата на обесването на Васил Левски е преизчислена погрешно и така е останала в съзнанието на хората. Левски е обесен на 6 февруари 1873 г. Тъй като това е станало през 19. век, за да се преизчисли датата, трябва да се добавят 12 дни – и ще стане 18 февруари. Но тъй като преизчисляването става в началото на 20. век, погрешно са добавили 13 дни и са сложили датата на 19 февруари. Навремето с покойния вече председател на Общобългарския комитет „Васил Левски” Дойно Дойнов сме разговаряли по този въпрос и той казваше: „Да, така е, обаче хората са свикнали с 19 февруари”. Но така объркваме историята.

Още големият историк Илчо Димитров обърна внимание на това, че не бива да се преизчисляват датите от живота на известни личности. Получават се парадокси, когато се променя не само датата, но и месецът, и годината. Например рождението на големия поет и революционер Христо Ботев. Той е роден на 25 декември 1847 г. Като го преизчислят, отива на 6 януари 1848 г.

Един комичен пример в това отношение беше т.нар. „Октомврийска революция”. И кога я чествахме – на 7 ноември!

Календарната реформа, приета с Григорианския и Новоюлианския календар, не е за да се преизчисляват датите, а да се изравни пролетното равноденствие, като се премахнат натрупаните излишни дни, за да може правилно да се изчисли датата на Великден.

– Как може да се преодолее тази „календарна анархия”? Как например да стане така, че да не разделяме „просветата и културата” от празника на светите просветители?

– Иска се воля – както от страна на държавата, така и от страна на Църквата. Да се събере комисия, да разработи проблема основно, да сложи празниците, където трябва, ако е нужно – те да се приемат със закон, и да се спре с това произволно празнуване и преизчисляване.

Разговора води Милена Иванова-Андреева

 

Вижте: Предистория на днешните календарни разминавания

Споделяне