Да оставим ли децата да вярват в Дядо Коледа

Наближава Рождество, а заедно с него – и срещата с Дядо Коледа: в училище, в мола, на телевизионния екран. Трябва ли православните семейства да развенчаят мита за добрия белобрад старец или да оставим приказката на децата? Тези въпроси занимават и хората в Русия, където властва соц. версията на Дядо Коледа – познатият и у нас доскоро Дядо Мраз. Ето какво споделят по темата православни свещеници, многодетни родители и психолози.

Добре ли е децата да вярват в Дядо Мраз? В навечерието на Нова година този въпрос сериозно вълнува някои православни родители. Какво да се прави, те самите са расли в семейство на невярващи, където не е имало Рождество, но затова пък е имало Дядо Мраз и Снежанка! А как трябва да бъде при нашите православни деца? Без „остатъци от езичеството“? И майките крият под елхата подарък „от ангела“, „от младенеца Христос“ или просто „от родителите“ – и „Няма никакъв Дядо Мраз!“. Накрая в детската градина за всички има подарък от Дядо Мраз и само за нашето православно дете – изключителен подарък, от ангела. А дали не трябва да се отнасяме по-спокойно?

Други православни родители не бързат да убеждават децата си в това, че любимият детски персонаж от новогодишните празници не съществува в действителност. Иерей Алексей Агапов, настоятел на храм „Св. Арх. Михаил“ (в гр. Жуковск), баща на четири деца: „Ние обичаме Дядо Мраз и винаги го каним при децата. Дядо Мраз – това е приказка. А приказката е много важна част от света на детето, за него е съвършено очевидно, че приказката е нещо истинско! И когато някои хора, самите те с нестабилни устои на живота, решат изведнъж да преобърнат всичко из основи и да го построят отново, по правилния начин, те нанасят голяма вреда на децата, като ги лишават от етапа на митологичното съзнание. Приказката е част от живата фолклорна традиция, характерна за всички култури. Не знаем защо е така, но може би е по-добре да не прекъсваме традициите, а да се отнасяме грижливо към това, което традиционно съществува. Да се обърнем към светите отци: и Василий Велики, и Йоан Златоуст били възпитани в езическата литература и философия и впоследствие не са отхвърляли като вредно нито едното, нито другото (Василий Велики дори има статия „За това как да се извлича полза от езическите съчинения, към юношите“. Никой от тях не казвал: „А, това е езичество! Там са ме учили да лазя напред – сега значи ще трябва да лазя назад“.

Светлана Перегудова, семеен детски психолог, сътрудник на Патриаршеския център за духовно развитие на децата и младежите при Свято-Даниловския манастир, също защитава Дядо Мраз: „Ако говорим на детето, че няма Дядо Мраз,  че това е езическа измислица и че Дядо Мраз всъщност е преоблечен актьор, то тази свръхреалистична позиция на родителите лишава детето от връзката с приказния свят. Детският свят е много символичен, в него все още се подреждат връзките между приказката и реалността. Чрез приказката детето опознава отношенията между хората, своя вътрешен свят, чрез приказката то разбира мястото на чудото в живота и изобщо възможността за чудо, възможността за друг свят. Приказният свят – това е образ на другия свят: светът на божественото, светът на ангелите, явяващ се в чудесата. И задачата на родителите е да помогнат на детето да осъзнае това.“

А иначе, ако сме последователни, „правилните“ православни родители трябва да забранят на децата си изобщо да четат вълшебни приказки. Или да четат, но като им се напомня постоянно, че феи и вълшебници няма. Но нали все пак има – в приказките! И отец Алексей, и Светлана Перегудова смятат, че като се стремят да опазят децата от „неправилните приказни чудеса“, родителите убиват детската способност да се вярва в чудото като в такова. Отец Алексей: „А после израстват възрастни хора, съвършено забравили и неразбиращи какво е това да се удивяваш от чудото. Те казват: „Е, и къде е този рай и ад? Къде се намира това – под земята, над земята? Космонавтите летяха, нищо не видяха!“. А е толкова хубаво, когато в човешката душа се събират неща, които са рационално несъчетаеми.“

Светлана Перегудова: „Родителите, които искат съвсем отчетливо да маркират за детето реалностите на духовния свят, опазвайки го от всичко „вредно“, рискуват да отгледат уязвим човек. Опасно е да отделяш детето от целия останал свят: ето християнските ценности, а останалото е зло – останалият свят, с неговата култура, с приказките, в които има следи от езичество. При такъв подход даже Питката става подозрителен персонаж – тя също има езически корени. Не трябва да се отделяме от света, а да се научим да се отнасяме правилно към всяко едно нещо.

Чудото на празника, Дядо Мраз, Снежанка са много привлекателни за детската душа, но ако детето почувства, че родителите не ги одобряват, то може да приеме забраната, но в същото време да съжалява и да изпитва недоволство към родителите за това, че са лишили неговия свят от чудеса и вълшебства. Има примери на изопачено аскетическо възпитание в семейството, когато не дават на децата сладко, не им организират празници, т.е. лишават ги от основните радости на детството. Такова дете, чувствайки се ощетено, по време на пубертетския бунт се отказва от вярата на родителите си: „Не искам, щом в това няма радост“. А в православната вяра има радост, има място за добри чудеса! Дядо Мраз – това е приказен образ, който помага на детето да види чудеса в собствения си живот. Така че трябва да присъства и реалността на духовния свят с неговите ценности: „За нас, християните, е важно ето това“, но в същото време и обикновената, свойствена за децата приказна реалност“.

И двете реалности са необходими, но всяка поотделно, не е нужно срещата с Дядо Мраз да се превръща в беседа за Рождество. Иерей Александър Лаврухин, директор на Димитириевското православно училище (Москва), баща на пет деца: „Ние каним Дядо Мраз при децата край елхата в енорията, той играе с тях, децата го обичат, не смятаме да се борим с обичаите, в които няма нищо греховно. Но Дядо Мраз не трябва да прилича на преподавател в неделното училище, да говори на децата за Христос, за Майката Божия. Защото тогава става смесване на шегата, приказката, играта – с Истината. Ето това е лошо, а не самият Дядо Мраз!“

Инна Карпова, pravmir.ru

 

Гергана РАДЕВА: Да помирим детското въображение с Истината

Гергана РАДЕВА е презвитера, майка на четири деца. Ето какво учи нейният опит: „Прекрасно е да си майка. Да се оглеждаш в очите на децата си и да виждаш безграничната им любов, доверие и вяра в непогрешимостта ти. Опияняващо е, но и плашещо. Не е лесно да възпиташ деца. Прекрасно е да им казваш само истината, цялата истина и нищо друго освен истината, защото трябва да ги научим на честност, но така ще ги лишим от наивността, фантазията, въображението, креативността им. Затова някои илюзии са полезни за децата ни.

У дома всяка година по-големите помагат на по-малките да напишат писмо на Дядо Коледа. Той е един добър старец, който много обича децата и иска да ги зарадва с подаръци по случай рождения ден на нашия Спасител Иисус Христос. Подаръци получават всички, но най- послушните – най-много. Така помиряваме двата свята – света на детското въображение и света на Истината, в който Бог изпрати на света Сина Си да ни научи, просвети и спаси.“

 

Илияна ДИМОВА: Дядо Коледа е щедрият свети Николай, който ни учи да бъдем милосърдни

Илияна ДИМОВА е педагог, дългогодишен преподавател в Примитрополитското неделно училище „Св. Игнатий Старозагорски“ и неделното училище към храм „Св. Троица“. Ето нейният съвет по темата:

Работя  с деца от 3 до 17 години. Като учител в детска градина и православно неделно училище се опитвам да насоча вниманието на децата както към смисъла и съдържанието на християнските празници, така и към добродетелите, към които трябва да се стремят, като пример за това е животът на светците в Православната църква. Един от тези светци е свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е и предобраз на Дядо Коледа. Най-важните  добродетели, които този светец е и имал и които си припомняме преди Рождество Христово, са милосърдието и щедростта. Затова си подаряваме подаръци. Затова правим дарения на нуждаещи се хора. Понякога малките деца ме питат:

– Батко ми каза, че Дядо Коледа не съществува… Вярно ли е?

– Разбира се, че не! – отговарям.

Тогава им разказвам части от житието на свети Николай (най-вече за дарените кесии с пари) и как от тогава той раздава подаръци на бедните, нуждаещите се и въобще на всички деца по света. Как ние, ако имаме възможност, също можем да зарадваме някого, като му подарим нещо, което може да бъде усмивка или прегръдка, но за него тези неща, може би, ще бъдат всичко. Като доказателство, добавям:

– Може би в годините името му малко се е променило, но американците все още го наричат Santa Claus, или santa Nikolaus. Италианците – Babbo Natale. Французите пък – Pere Noel. И всъщност, Дядо Коледа е щедрият свети Николай, който ни учи повече да даваме, от колкото да искаме да имаме.

На по-големите пък (които вече са разбрали, че родителите им оставят подаръците под елхата) разказвам историята за това, как всъщност компанията „Coca-Cola“ e създала сегашния образ на Дядо Коледа. Как за пръв път през 1925 година, на етикета на шишето с любимата на цял свят напитка, се появява белобрадият старец с червения костюм. Как този образ толкова много се харесал на децата по света, че и до днес той се рисува и изглежда така в представите на хората. Но не забравям да им припомня, че предобраз на любимия старец е всъщност много почитаният от всички християни свети Николай.

Надявам се, че успявам да удовлетворя всички деца с отговорите си, но повече се надявам да насоча вниманието към трудно достижимите в съвременния свят ценности – да бъдем милосърдни и да даряваме.