Да бъдем християни всякога и навсякъде*

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО

СТАРОЗАГОРСКИЯ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН

„Христос се ражда, славете Го!

Христос слиза от небето, посрещнете Го!

Христос е на земята, възнесете се!

Пейте на Господа, цяла земьо,

възпявайте весело люде, защото се прослави!”

(Из Канона на празника)

Боголюбиви чеда на Старозагорската епархийска църква,

С тези думи светата ни Православна Църква, цял месец преди настъпването на празника, приканва всички човеци от всички краища на земята и даже от всички времена да се насладят и да изпитат радост от Христовото Рождество. Разбира се, тази радост е за всички човеци, но най-вече я изпитват тези, които са повярвали в Господ Иисус Христос и Го приемат за свой Изкупител и Спасител. Ето, възлюбени, как ние трябва да разбираме днешния празник. Ето какво трябва да сторим, за да съпреживеем великото тържество на Богорождението – да приемем Христос.

Значимостта на боговъплощението и богорождението се подчертава от светлите надежди, които изпълвали сърцата на всички човеци в очакване на Христа Спасителя, Който да избави стенещото под непоносимия товар на греха човечество. Богоизбраният еврейски народ, имащ свидетелството на пророците, очаквал Месия. Езичниците, имащи свидетелството на своите мъдреци и философи, очаквали Божествения пратеник. Но въпреки това очакване, те като че ли останали слепи за Витлеемската звазда и глухи за сладкогласната ангелска песен „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14). За мнозина човеци събитието на Богорождението не принесло своето благотворно влияние, и то не заради някаква вътрешна негова слабост, а заради невъзможността и даже нежеланието на тези люде да приемет в пещерата на своето сърце и в яслите на своята душа родилия се Богомладенец. За тези люде, които притъпили сетивата на своите души, които не само не приели Христа, но и категорично го отхвърлили от живота си, Богорождението е събитие непостижимо и лишено от неговия истински и непреходен смисъл и значение.

Значимостта на боговъплощението за човеците идва от факта, че именно чрез идването на Словото в плът човекът се сподоби с възможността да живее обновен живот в Бога. Затова и св. Йоан Златоуст говори: „Христос се родил по плът, за да възроди човека по дух… нека се възрадваме и развеселим – нека с радост си спомним за всички Божии благодеяния към нас!”. Но тези дарове, тези благодеяния, които получихме от Бога, много ни и задължават  – да вървим неотклонно, всеотдайно по този път, който Иисус Христос предначерта пред нас. Задължават ни да носим с достойнство и чест великото звание християнин. А християнинът, възлюбени, е такъв не само в храма, когато принася своята молитва пред Божия олтар, не само когато спазва блогочестивите традиции и обреди, завещани му от предците, той е християнин навсякъде и всякога в живота, където благовести мир и се труди за това евангелският поздрав „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14) да стане една действителност. По този начин празникът на Христовото Рождество няма да бъде само едно възпоменание и мила семейна традиция, съпроводена с хубава трапеза, а ще бъде едно тайнствено, мистично Раждане на Господ Иисус Христос в нашите сърца.

Ето, възлюбени наши епархиоти, какви мисли изпълват нашето съзнание при вида на днешния празник. Ние, вслушвайки се в призива на св. ни Православна Църква, трябва да прославим идващия Христос, трябва достойно да Го посрещнем, трябва и истински да Го приемем, за да можем духовно да се възнесем на небето и с радост и веселие на възпеем Богорождението, за да почувстваме в пълна мяра величието на празника и да принесе той в нашите души своите благи плодове – плодовете на мира между Бога и човека, от една страна, както и любовта и благоволението сред самите човеци, от друга. Нека, спомняйки си думите на Златоустия проповедник на източноправославната Църква св. Йоан архиепископ Цариградски: „Има ли нещо по земята равно на този празник? Бог е на земята, а човекът на небето; ангелите служат на людете, а людете са в общение с небесните сили”, тъй да очистим душевните си ясли, та да приютим в тях Богомладенеца и да станем способни за това велико общение с небесното.

И тъй, честитейки Ви великия празник на Богорождението, молитвено призоваваме “Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин.” (Филимон. 1:24).

* Заглавието е на сп. „Аязмо”

Споделяне