В КОГО СЕ КЪЛНАТ днешните медици?

„В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва…“ Така започва известната „Хипократова клетва“. На много места студентите по медицина и днес повтарят тези думи, когато се дипломират.

Както ще видим по-долу, моралните ангажименти, които се поемат чрез „Хипократовата клетва“, в голяма степен съответстват на християнската нравственост. За християните обаче началото на клетвата е повече от смущаващо, то е напълно неприемливо. Не може вярващият човек, ако действително вярва в нашия Господ и Бог Спасителя Иисус Христос, да се обвързва в клетва с езически „богове“. За съжаление мнозина от тези, които наричат себе си християни, не познават своята вяра и не знаят, че т.нар. езически „божества“ не са просто митологични персонажи от часовете по литература. Не знаят, че езическите „богове“ са част от „поднебесните духове на злобата” (Еф.6:12). Те са част от невидимия духовен свят, и по-точно от неговата тъмна страна, защото езическите „богове“ са всъщност демони.

Много от студентите по медицина са хора материалисти, невярващи – за тях и ангелите, и демоните са „бабини деветини“. Но това не отменя пагубната вреда за душата на този, който произнася клетвата, дори ако я е произнесъл формално, без да вярва в споменатите „божества“ и да им се уповава.

Най-лукавата клопка в случая е именно формалността. Никой не би произнесъл началните думи на тази клетва, ако беше наясно с истинския им смисъл и с техните последици. Днес клетвата се възприема до голяма степен като формален елемент, който външно легитимира ритуала, приобщава го към една дълговечна традиция и така придава тежест на тържеството за връчване на дипломите.

Лукавство се крие и в това, че обръщението към езическите „богове“ е последвано от

поредица високонравствени обещания

„Клетвата“ е писана в езически времена, но от хора, които могат да ни служат за пример с моралните изисквания, които си поставят.

Хипократ, когото наричат “баща на медицината”

Без да се твърди със сигурност, авторството на клетвата, за която говорим, се приписва на знаменития древногръцки лекар Хипократ.

„Хипократовата клетва“ представлява не само морален кодекс на лекаря, тя е била и стимул за нравственото израстване на обществото. Специалистите подчертават, че при появата си текстът на клетвата влиза в сблъсък с господстващите тогава нрави на времето. „Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо“, се казва в клетвата. (Според друг превод: „Не ще давам на никой желаещ смъртоносна отрова, нито ще го напътствам с такъв съвет“.) Всеки православен лекар ще се съгласи с тази позиция по актуалния днес въпрос за евтаназията, пише И. Силуянова, но подчертава: „Трябва обаче да се отбележи, че това решение е било наистина

революционнно за античната култура

Защото за древните елини самоубийството – това е законно изразяване и проявление на волята на човека. То не е било проява на екстремално и анормално поведение или свидетелство за психическата патология на личността. Не се е приемало за смъртен грях. Самоубийството в античността – това е норма на поведение. Така си отивали от живота по време на вечеря с приятели много патриции. В античността самоубийството даже е свидетелство за достойнството на човека, както например било в случая, когато придворният историограф на Александър Македонски се самоубил, след като отказал да се поклони на императора. Но независимо и въпреки съществуващите норми, Хипократ не допуска лекарят да използва знанията си за извършване на самоубийство. Това буквално е предизвикателство към езическата култура. Това е пряка индикация за изключителното призвание на лекаря – да спасява и съхранява човешкия живот.“

„Също така не ще давам на никоя жена песарий за помятане“ – този текст от клетвата днес е отпаднал. Този текст е предизвикателство, което нашето общество не е издържало. Но той е бил предизвикателство и за древните – отново имаме челен сблъсък с нравите на Античността: „Паметниците на античната култура свидетелстват, че нещо обичайно в древните общества били не само абортивните методи, но и изхвърлянето на родените деца в помийните ями, ако те не били нужни на родителите. Също, както и самоубийството – това били естествени човешки постъпки. […] Ако искаме да сме точни, при Хипократ  не става дума за непосредствено унищожаване на младенеца от ръцете на лекаря. Изглежда, той даже не допуска подобна мисъл, да не говорим за действие. Хипократ говори за едно като че ли неутрално действие – предоставяне на жената на абортивен песарий. Да дадеш на жената песарий за помятане е практика, аналогична на предписването на контрацептиви. Позицията на Хипократ е в пълно противоречие със съвременната медицинска практика, от една страна, и в пълно съответствие с християнското отношение към абортите и контрацептивите, от друга.“

Византийски ръкопис на лекарската клетва от 12. век – под формата на кръст

„Чист и благочестив ще запазвам живота и изкуството си…“, продължава „Хипократовата клетва“, заявявайки един напълно съответстващ на Православието стремеж към самоусъвършенстване. И така – следва поредица от обещания, които напълно съответстват на християнската нравственост.

Интересен факт е, че „Хипократовата клетва“ е била отменена по време на Френската революция, когато за първи път е узаконено убийството на деца в утробите.

Как се развива

лекарската клетва през вековете

В леко изменен вид, „Хипократовата клетва“ се е пазила през вековете в християнските страни. Наскоро беше публикувана клетва на грузинските православни лекари от ХІV век – тя до голяма степен съвпада с клетвата на Хипократ, но има и принципни различия с нея. Клетвата на правослания лекар започва с пожелание да се свети Господнето име и завършва с думите: „Ако съблюдавам и не наруша тази клетва, да ми помогне Спасителят в живота и в лечебното изкуство, ако я наруша – да ме лиши Спасителят от всичко това“.

Интересна е „клетвата“ на Аматус Лузитанус (ХVІ в.), включена в един от седемте сборника, в които той подробно описва своята медицинска практика.

Аматус Лузитанус (с рождено име Хуан Родригес) – португалски лекар и автор на медицинска литература от 16. век

„Кълна се във Вечния Бог и в свещените Му заповеди, дадени на хората чрез Моисей на планината Синай“, започва Аматус. „С всичките си дела винаги целях излекуването на моя пациент. Колкото до възнагражденията, които се дават на лекарите, никога не съм ги изисквал. Много болни съм излекувал само от себеотдаване и без възнаграждение. […] винаги повече ме е интересувало оздравяването на моите болни, отколкото забогатяването… […] Винаги съм лекувал всички хора по един и същи начин, независимо от религията им, били те евреи, християни или верни на Мохамед. Гледах да не се влияя от общественото положение на моя болен. С еднаква грижа лекувах бедни и богати“, продължава „клетвата“. И нещо, на което лекарите днес трябва да обърнат особено внимание: „Никога не предпочетох един фармацевт повече, отколкото съседа му, освен когато откривах в някой от тях по-голямо изкуство и доброта в труда му“. „Никога не разкрих тайна, която ми е била поверена. Никога не предписах каквато и да било отрова. Никога не предизвика аборт…“

Но да се върнем на „първоизточника“ – на „Хипократовата клетва“. Някои автори се опитват да неглижират езическото начало на текста и като се концентрират върху последващите го нравствени ангажименти, оприличават тази клетва на олтара, който атиняните посветили „на незнайния Бог“. За тези, които не познават добре Свещеното Писание, ще отворим една скоба и ще припомним откъс от 17. глава от „Деяния на светите апостоли. Когато в дни на драстичен религиозен упадък св. ап. Павел се явил в Атина, пред мъжете в ареопага, той им казал: „Мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам. Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.“ (Деян. 17:22-25)

От гледна точка на езическите времена, когато е написана, „Хипократовата клетва“ би могла да се оприличи на

олтар „Незнайному Богу“,

доколкото в нея, още преди Христа, се проповядват някои християнски възгледи. Но за целта ще трябва да се абстрахираме от това, с кого „се свързват“ тези, които произнасят клетвата, в кого се кълнат. А да се отнасяме компромисно към това не бива – особено днес, когато повече от 2000 години имаме Благовестието на Христос.

Много християнски мъченици предпочели физическата си смърт пред това да се поклонят на езически божества, защото добре разбирали, че последното ще означава за тях смърт духовна.

Да се закълнеш в някого, означава да му дадеш да упражнява над теб духовна власт. Искат ли лекарите да попаднат под демонска власт, приемайки духовната опека на т.нар. езически „богове“? Искат ли пациентите да бъдат лекувани от такива лекари? Съмнявам се. Но сред обществото няма яснота за духовните измерения на последиците от произнасянето и приемането на т.нар. „Хипократова клетва“. А страшна е силата на думите. „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден“, казва Спасителят (Мат. 12:36-37). Колко повече, ако чрез думите си сам себе си предаваш на страната на нечестивия.

Ще си позволя да се обърна с няколко думи

към студентите по медицина,

които имат себе си за християни, но не познават добре вярата си:

Вие сте избрали професия, която изисква от вас да сте на страната на живота.

Животът е нещо добро. Смъртта е нещо недобро. Християнството ни учи, че злото няма собствено битие. Злото е просто отсъствие на добро. Тъй както тъмнината е просто липса на светлина. И точно по същия начин смъртта е липса на живот, а източник на живот за човеците е Божията благодат. Източник на живота е нашият Бог. Нали запомнихте какво е казал за Него св. ап. Павел на мъжете атиняни – че Той „Сам дава на всички живот и дишане и всичко“. „Аз съм пътят и истината и животът“, казва Иисус (Иоан 14:6). Не заставайте на погрешната страна. Не се вричайте с клетва на Аполон, Асклепий, Хигия… Не падайте в тяхна власт, макар и водени от най-добри намерения. Бъдете на страната на Живота!

И накрая –

към ръководствата на медицинските факултети,

където все още при дипломирането на студентите се чете клетва „в името на Аполон и т.н.“.

В България образованието е светско. Не очакваме от вас да се придържате към християнската вяра. Но се придържайте към закона. В Глава десета на „Правилника за прилагане на закона за народното здраве“, чл. 159 е публикувана „Лекарска клетва“. Тя започва с обещание „пред целия български народ“ и този, който я произнася, се заклева така: „В името на моя Бог и моята религия“. Не в името на Аполон и Хигия.

Милена Иванова-Андреева

Текстът е публикуван в Брой 8 на „АЯЗМО“ – декември 2016 г.