ВИЕНА пред Рождество

Предколедна Виена… Любимо клише на туроператорите. Притегателен център и метафора на днешната ни повсеместност. За средния представител на средната възраст на т.нар. ни Западна цивилизация Виена е класическата нотка разкош в представата за самия себе си. Аристократичният триумф на буржоата-благородник. Артистичният щрих в образа на „твореца“, бохема, обикновения пролетарий и др. неуспели буржоа-благородници.

Навлизайки за първи път в този град, бях поразена от сблъсъка на очакванията с усещането за бутафория. Виена е красива, по светски красива, изящно красива, прецизно красива и въпреки цялото това великолепие оставя усещането за театрален декор. Не нереална, неземна красота, а точно театрален декор – нещо вместо нещо, привидност някаква, заблуда. Не казвам менте, защото ментето е ниска проба, неумела направа. А Виена е еманация на колективното ни умение да изведем лъжата до съвършенство.

Тук красотата има особено предназначение – тя трябва да носи полза и удобство на тези, които могат да си я позволят. Виена е като картина на стар майстор, пренесена върху кьовьорчето, което предпазва кревата от студа на стената.

Виена е имитация на дух. Казвам това не за да обидя някого. А защото Виена днес, това сме всички ние.

Милена Иванова-Андреева

 

ПЪТЯТ КЪМ ВИЕНА

1.

По пътя към Виена, червеникав

потръпва небосклонът на нощта.

Светкавици оттатък хоризонта

разказват дъжд:

над Белград неочаквано вали.

Барабанѝ –

по покривите капки изведнъж –

внезапно, като ненадейна смърт

дошла от небесата по Великден.

 

Пътят за Виена минава през Белград.

 

Дъждът над Белград

е минал през Виена:

онази смърт се е родила първо там –

завихрила се е като свиреп тайфун

от климатичните промени на сърцата,

въртяла се е в порцеланов валс

над Дунава скован и посинял,

изригнала е като фойерверк,

разливайки се с карнавална страст

из целия ни оглупяващ континент.

Разюздана, неподредена смърт

над подреден живот като в просъница.

Внезапна като бомби. Като дъжд.

Европа, мила?

О, Европа блудница…

 

2.

Европа се оттича в магистралите,

уеднаквена в дънкини и доналдси,

и само Дунавът тече различен

с води хиляда а ла Хундертвасер,

и всеки град покрай реката още пази

породата си специфични облаци.

От вчера в магистралите се влива

и тънкият поток на бежанците,

с предпролетно стаена дива сила.

 

Смален е материкът на предците:

светът бушува и се стича към Европа,

потъва и я дави в магистралите.

 

3.

…Като трикраки паяци акробати,

като възкръснали трискелиони,

като овдовели мелници,

останали без романтичния си рицар,

перките на вятърния парк

преживят въздуха

с някакво мъртво усърдие.

А ние чакаме оттук да се роди

топлинка. И светлина?

Вятър!

 

2015

Милена Иванова-Андреева