ВЕЛИКАТА РИЛСКА ПУСТИНЯ. 1070 години от успението насв. Йоан Рилски Чудотворец

Св. Йоан Рилски е роден в с. Скрино, близо до гр. Бобошево (Дупнишко). Когато навършва 25 години, приема монашество в един от близките манастири на Руенската планина и поема по пътя на духовното усъвършенстване. След няколко години отправя стъпките си в девствената по това време Рила планина, където се отдава на пълно уединение и става родоначалник на българското отшелничество. Дванадесет години живее в каменна пещера, а седем – върху гола скала под открито небе. Изключително силната вяра в Бога и всецялото му предаване на молитва и пост са основното му оръжие и средство, чрез които устоява на всички нападения от страна на лукавия. Създава голямо братство от свои ученици – монаси, чийто пръв игумен е самият той. Земния си път св. Йоан Рилски завършва на 18 август 946 г., като оставя на своите ученици Завет, който се явява духовно-нравствено послание към следващите поколения монаси, свещеници и миряни. Поради дивния духовен подвиг на св. Йоан Рилски, Бог удостоява България с неговите нетленни св. мощи, които и до днес са извор на изцеления и чудотворство.

Светата Рилска обител се превръща в Български Иерусалим. Тя става духовна опора за народа през петвековното турско робство. Уставът и богослужението в тази обител служат като образец за останалите. Манастирът става разсадник и духовно огнище за монаси, книжовници, църковни песнописци, учители, псалти, зографи, дърворезбари и иконописци – достойни последователи на делото на преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, чиято слава Бог да утвърждава во веки веков.

* * *

По примера на великите отшелници от Юдейската и Синайската пустини, св. Йоан Рилски е прекарал живота си в усамотение и съзерцателно единение с Бога в планината Рила. Затова Вазов поетично я нарича Великата Рилска пустиня.

Рилският манастир е основан в началото на Х век. По време на многовековното си съществуване е преживял години на възход и разруха. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изградил манастира на сегашното му място: сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. От тези строежи днес е останала само кулата, която носи името  „Хрельова“.

Българските владетели полагат специални грижи за Рилския манастир. Това се вижда от Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г., в която се описват селата и имотите, които царят дарява на манастира.

След падането на Търново през 1393 г. и след възстановяването на манастира в средата на ХV век той става водещ книжовен център на Балканите за следващите почти пет века. Рилският манастир е притегателно място за редица видни балкански книжовници и писатели. Манастирът получава сегашния си облик през ХІХ век. След голям пожар през 1833 г. майстор Павел построява главната църква (завършена през 1837 г.), а майсторите Алексий и Миленко издигат манастирските сгради. В изписването на църквите към манастира участват най-добрите зографи: Димитър Зограф и Захари Зограф от Самоковската школа, Тома Вишанов, Димитър и Симеон Молерови от Банско.

През ХVІІІ и ХІХ век в Рилския манастир се изгражда авторитетна певческа школа, основите на която са поставени от светогорския певец йеромонах Йоасаф. По-късно неговата дейност е продължена от Иларион Рилски и от Неофит Рилски. През ХІХ в. тук е организирана и прочутата риломанастирска щампарница – първото българско графично заведение.

Ръкописната сбирка на Рилския манастир е единствената запазена в България органична сбирка. Това е библиотеката на братството на манастира, събирана в продължение на векове. Тя съдържа книгите, които монасите са чели и по които са служили в църквата. Голяма част от ръкописите са писани в самия манастир.

Сбирката на Рилския манастир е изключително ценна книжовна съкровищница. В нея можем да видим цялата българска книжнина – от светите братя Кирил и Методий и техните ученици до филологическите търсения на нашите възрожденци.